Transcription
Здравейте, прекрасни момичета и момчета! Как сте днес? Радвам се да ви видя и днес ще си поговорим на здравна тема. Ще си поговорим за здраве, ще си поговорим за въглехидрати, за инсулин.
Във вашата група има доста хора, които имат инсулинова резистентност или диабет тип 2. Затова се включвам с това видео и бих искала да дам разяснение по темата. Много бих се радвала след края на видеото, след като го изгледате до край, вашата обратна връзка: полезно ли е, ценно ли е, разбираемо ли е? Така че, наистина, ако тези здравни видеа са полезни за вас, занапред да правя и други с подобно съдържание.
Защо инсулиновата резистентност е бич в днешно време? Всеки трети, четвърти човек има инсулинова резистентност или диабет тип 2 и все по-често аз, в практиката си, я срещам при хора с минимално наднормено тегло, че дори даже вече при хора без наднормено тегло. Инсулинът е хормон, който е пряко свързан с това глюкозата, която всъщност е разграденият продукт, крайният продукт на разграждането на въглехидрата, да захранва клетките ни с енергия. Това се случва посредством инсулина; той е ключ за правилната обмяна на веществата на въглехидратите, обмяната на самите въглехидрати, тяхното метаболизиране. То е от огромно значение и за корекция на килограми, както и за натрупването на подкожни мазнини. Тъй като високите стойности на инсулина, пиковете на инсулина, са предпоставка за натрупване на подкожни мазнини и предпоставка за невъзможност за окисляване на телесни мазнини. И обратно, когато инсулинът е в стабилни стойности, в своите ниски стойности, няма пикове и спадове, това пък е предпоставка за по-лесна корекция на вътрешни и подкожни мазнини. Затова този хормон пряко свързваме с корекцията на тегло и така обуславяме като ключов, важен в това, когато качваме килограми и съответно, когато сваляме тегло.
Защо се случва така? Защо в последните години все повече хора имат инсулинова резистентност? Има доклад на професор Барбара Онийл, американски професор, лектор, водещ учен, който е така издаден 2017-18 година – в момента по памет ви давам годината – и в който тя, в научен труд от 980 страници, доказва научно, че всъщност след 40-те години на 19 век имаме една мутация на пшеницата, като геном на самото зърно, с цел повишаване производителността при добив на пшеница. Това от своя страна променя качеството на пшеницата и, разбира се, това от своя страна е водеща предпоставка за създаване на инсулинова резистентност и диабет тип 2. Разбира се, в този доклад се засягат и скрити захари, които са в храните, които ние консумираме като готови продукти, крайни готови продукти, които си купуваме отвън, в магазините за хранителни стоки, а и в ресторантите – скритите захари, с които всъщност хранително-вкусовата индустрия разцъфтява за сметка на здравето на населението. И тук не говоря за България, говоря в световен мащаб. Всичко това е чудесно, знаете защо, но как да се преборим с това и всъщност какво представлява инсулиновата резистентност?
Много често в кабинета чувам въпрос: „Всъщност, моята баба или моя баща или моята майка има диабет тип 2, който лекуваме с медикамент на основата на метформин – Глюкофаж, Сиофор. Аз съм с инсулинова резистентност – точно обратното на диабет, произвеждам много голямо количество инсулин, не че нямам, и имам, и то много, и на мен ми дават същото хапче. Защо? Защо лекуват инсулинова резистентност и диабет тип 2 с един и същи медикамент, при положение че инсулиновата резистентност всъщност е свръхпроизводство на инсулин, а диабетът е висока кръвна захар, заради невъзможността на тялото да компенсира и правилно да отведе кръвната захар от кръвния поток към клетките?“ Задавали ли сте си този въпрос? А ще ви разкажа.
Когато приемаме въглехидрати – картоф, ориз, тесто, плодове – ние всъщност приемаме различни захари. Захарите, които можем да приемаме през храната, могат да бъдат глюкоза – това е директната захар, бялата рафинирана захар е глюкоза; може да бъде фруктоза – плодовата захар; лактоза – захарта от млечните продукти; а може да бъде и нишесте – това са захарите, които приемаме от ориза, картофа, пшеницата. Без значение какъв въглехидрат приемаме, в крайна сметка организмът ни го метаболизира до глюкоза. Това е захарта и тя отива в кръвния поток, в кръвта. За съжаление, обаче, мястото на глюкозата не е в кръвния поток и не бива да остава там за дълго, защото ако съдържанието на глюкоза в кръвта се покачи и е над 6,5 микромола за литър, това е проблем и е диабет – диабет тип 1 или тип 2, в зависимост от произхода. Поради тази причина нашият орган панкреас произвежда хормон инсулин. Получава команда: „Кръвта навлиза захар – произвежда инсулин“. Произвежда инсулин и този инсулин е с основна функция да транспортира глюкозата от кръвния поток към клетките. Опитвам се да ви го обясня простичко и разбираемо, по начин, по който няма да го срещнете в интернет, но така че да може да си обясните процесите в тялото си. Инсулинът влиза в кръвния поток, взима глюкозата и неговата функция е да я заведе в клетките на всички органи и тъкани.
Когато говорим за инсулинова резистентност, това означава, че определени рецептори в тъканите, особено в мастната тъкан, не разпознават инсулина като такъв. Имат агресивно поведение, унищожават тази връзка инсулин-глюкоза, връщайки глюкозата в кръвния поток. И това се случва: не всяка връзка инсулин-глюкоза, някоя комбинация инсулин-глюкоза, съумява да достигне до клетките, друга обаче бива разпадната, глюкозата върната обратно в кръвния поток и инсулинът не си върши своята работа. Защо? Защото клетките са резистентни, не го приемат, не го разпознават, не се държат адекватно спрямо инсулина. Тогава панкреасът разбира, че всъщност в кръвта има още глюкоза и започва да произвежда още и още инсулин и всъщност производството на инсулин става свръхпроизводство, във високи стойности, за да може това високо производство на инсулин да компенсира кръвната захар в кръвта и в нито един момент да не допусне тялото ни да задържи висока кръвна захар, да се получи така нареченият диабет. В това състояние можем да останем месец, два, година, две, три, но не минува иму. В един момент свръхпроизводството на инсулин води до това, че панкреасът се пренатоварва, преизморява и реакцията му е: „Стоп! Не мога повече! Отказвам да работя!“ И тогава се появява така нареченият диабет тип 2.
Защо диабет тип 2 и инсулинова резистентност се лекуват много често със сходни медикаменти? Поради факта, че основният принцип, на който се лекува и диабет тип 2, и инсулинова резистентност като първоначална терапия в ендокринологията, е всъщност чрез медикаменти, които повишават чувствителността на клетката към инсулина. Метформиновите препарати са такъв тип препарати. Тоест, не си представяйте, че като изпиете Глюкофаж, Метформин или такъв тип медикамент, той влияе директно на захарта – не, той влияе на чувствителността на клетките към инсулина и в зависимост от производството на инсулина, по този начин щадим панкреаса и съответно няма риск от хипогликемии и от състояние, в което да ви стане лошо, да падне твърде ниско кръвната захар. Здравият организъм би следвало да поддържа нормални нива на кръвна захар. Нормални са всички, които са над 3,5 и не по-високи от 5 в кръвта. Това е правилната кръвна захар. Инсулиновата резистентност е състояние, в което кръвната захар не се повишава, тя е стабилна, но пък се повишава производството на инсулин като компенсаторен механизъм на това, че тялото ни не разпознава инсулина като такъв.
Защо засягам тази тема? Как можем да повлияем ние на този процес? От какво зависи тази инсулинова резистентност и какво би могло да повлияе позитивно на хора с инсулинова резистентност? Първото и много важно условие е добра хидратация. Знаете, водата всъщност директно влиза в кръвния поток и тя е от голямо значение за правилния баланс, електролитния баланс на нашата кръв. Така че, когато пием повече вода, това е предпоставка за по-добра чувствителност на клетките към инсулина. Втората важна, така, предпоставка за по-добро ниво на инсулина е двигателната ви активност. Колкото повече движение имате – кардио, тичане, спорт, разходки, велоергометър, кростренажор, плуване – все е добре дошло при състояние на инсулинова резистентност. Позитивно повлияваме чувствителността на клетките към инсулина с двигателна активност. Винаги, когато имате възможност, движете се! От огромно значение за инсулиновата резистентност е приема на въглехидрати. Следва: когато приемаме въглехидрати, те да са с по-нисък гликемичен индекс. Гликемичният индекс е всъщност индексът, който определя гликемичния отговор на тялото – по какъв начин инсулинът ще се вдигне – рязко или плавно – и след което, на база на това повишаване на инсулина, какъв ще бъде подходът на организма ни, докато го възстанови в нормални стойности. Правилно и се стремим инсулинът да няма пикове, да няма рязки скокове, както и да няма рязки спадове. За целта, когато приемаме въглехидрати, следва да го приемаме комбиниран с протеин. Но тъй като някак не е много вкусно бисквити Белвита с пилешка пържола и не е най-любимо да приемаме така, нещо тестени, да речем, с месо, а ако е сладко, особено, затова аз казвам: с кисело мляко. Киселото мляко е протеин, скира е протеин и е чудесен вариант за комбиниране, когато искаме да хапнем нещо с по-висок гликемичен индекс. Това е причината, поради която в някои режими – не във всички – в следобедната закуска, когато има бисквити Белвита, задължително се яде протеин, когато има корнфлейкс, задължително се яде протеин. Има режими, в които това не е задължително и пише плюс-минус, или пък въобще не го пише, а има режими, в които на всяка цена има плюс, защото там подкожните мазнини са по-високи или пък има вече диагностицирана инсулинова резистентност и аз протектирам по този начин гликемичния индекс, така че да не се получава рязък гликемичен отговор на приетата храна.
Как ви се струва? Полезна ли е тази информация за вас? Има ли инсулинова резистентност към настоящия момент? Ако да, лекувате ли я и как я лекувате? Как се чувствате, откакто сте в режим? В общи линии трябва поне три месеца да сме в режим, за да има смисъл да изследваме инсулин на гладно, HOMA и R индекса, така че наистина да видим какъв е резултатът като измерител в кръвни показатели. Няма как за толкова кратък период да очакваме сериозен резултат. Разбира се, че винаги е добре да работим съвместно. Ендокринологът е лекарят, който ще наблюдава вашата инсулинова резистентност и това не е в моите компетентности. Така че, ендокринологът е човекът, който ще съблюдава медикамента, дозировката на медикамента, въобще какво правите по отношение на лечение. Но когато съчетаем адекватно лечение с корекция на тегло и основно корекция на подкожни мазнини, тъй като подкожните мазнини са фактор за тази инсулинова резистентност, оттам тръгва проблемът с резистентността на клетки към инсулина, и когато ние сваляме тази проблемна област – подкожните мазнини – тогава резултатът е най-бърз, най-траен, най-стабилен и разбира се, най-здравословен.
Ще очаквам вашите споделяния в тази посока: полезна ли е това видео за вас, интересно ли е, добре ли успях да обясня и разбрахте ли това, което исках да ви кажа? Как се чувствате вие, особено тези хора, които имат диагностицирани инсулинова резистентност или пък са с високи подкожни мазнини, което ги прави рискова група? И забелязвате ли разлика – разлика, когато хапвате бисквити Белвита с протеин, когато са само бисквити Белвита? В единия случай се чувстваме сити, издържаме без проблем трите часа, а в другия случай буквално след сладкото искаме нещо солено и после пак сладко и става един омагьосан кръг. Много важно за инсулиновата резистентност е наистина да спазваме и часовете – три до пет часа интервал задължително и поне 12 часа, най-добре 13, между вечерята до закуската, за да може нивата на инсулин да са стабилни от хранене на хранене – интервалът три до пет часа, нощният инсулин да е стабилен, поне три часа преди сън не бива да консумираме храна и разбира се, през нощта да се поддържат едни добри, стабилни нива. Ако искаме да сваляме подкожни мазнини, подкожни мазнини се свалят тогава, когато инсулинът е стабилен. Има ли пикове в този момент? Окисляване на нашите мазнини е невъзможно. Очаквам вашето споделяне в тази посока: беше ли полезно това видео за вас и какъв е вашият опит в тази посока? А днес, днес ви пожелавам прекрасен, зареждащ и успешен ден! До скоро!