Transcription
Здравейте, прекрасни момичета и момчета! Как сте днес? Радвам се да ви видя и днес. Се включвам с тема, свързана с хормоните. Ще започнем да си говорим за хормоните. Като днес ще обърна внимание на два основни хормона, пряко свързани с глада и ситостта.
Въобще, когато заговорим за хормони, когато отворим дума за хормони в общия случай, аз усещам, че има страх от тях. Страх и се приемат като нещо лошо, като фактор за напълняване, като причина за наднорменото тегло. Сякаш, ако нещо не е наред с тези хормони, неминуемо това означава ще кача килограми или неминуемо това означава никога няма да мога да ги сваля. На практика обаче това е мит. Такова нещо не съществува. Няма заболяване, няма състояние, което да предизвиква натрупване на подкожни или вътрешни мазнини без прием на калории. Както и няма заболяване и няма състояние, при което да има калориен дефицит, тоест да има недостиг на приети калории през деня и съответно да няма процес на изгаряне на подкожни мазнини и мастни депа.
Другояче казано, няма болест, хормонален дисбаланс или нещо в тялото ни, което може да предизвика да качим килограми повече от два-три. Защото два-три могат да са фактор, свързан със задържане на течности, а при хормонален дисбаланс това неминуемо се случва. Но когато говорим за 20, 30, 50 качени килограми, не можем да отдаваме това на самия хормон сам по себе си. Както и няма състояние, заболяване, което да не позволява редукция на килограми, без значение от възраст, пол и здравен статус. Да, има хормони, които пряко влияят на глада и ситостта ни. Има състояния и заболявания, които предизвикват ние да се чувстваме по-гладни, да търсим повече сладко, да хапваме помежду храненията, да приемаме по този начин повече калории. Да, има заболявания, има състояния, които водят до задържане на течност, както и медикаменти и там може да се получи вариация в теглото 2 до 3% от собственото ви тегло, което могат да бъдат два, три, понякога и малко повече от 3 кг. Но качени килограми над три нагоре не можем да отдаваме сам по себе си на хормон. Можем да отдаваме на приети калории, да, те могат да са приети вследствие на хормонален дисбаланс и това да ни кара да се чувстваме по-гладни, но не и на самия хормон сам по себе си.
И още сега искам да разбулим този мит. Днес ще ви говоря точно за тези два хормона, които са пряко свързани с глада. Кой е хормонът, който подава знак на мозъка ни: "Гладен си, трябва да ядеш, хапни си нещо, важно е да си хапнеш"? Знаете ли и кой е хормонът, който подава знак на мозъка ни: "Стоп, спирай вече, нахранил си се достатъчно"? Тия са грелин и лептин. Грелинът е хормон на глада, а лептинът – хормонът на ситостта. Грелин, хормон на глада, се произвежда в стомаха и червата и той се активира в момент, в който ние започваме да приемаме калории. Стомахът започва да храносмила, обемът на стомаха е пълен, пълен в определен етап и тогава съответно започва производство на така наречения лептин, хормон на ситостта, който да задейства обратния процес. Два хормона са в непрекъсната симбиоза и непрекъснато взаимодействат помежду си, като тяхната функция и тяхното производство зависи от приетата храна, качеството на храната, калориите, които приемате, времето, в което ги приемате, пълнотата на стомаха, която може да се предизвиква и от пиенето на вода, а не само хапването на храна. Лептин и грелин са зависими от съня, от двигателната активност.
Искам да ви разкажа малко повече. Когато ние дълги часове не приемаме храна, стомахът е празен, но и не приемаме вода, в стомаха ни се активира процес за производство на грелин и ние започваме да чувстваме глад. Това е причината, поради която можем да залъгваме това усещане за глад с пиене на вода, защото по този начин увеличаваме обема на стомашно съдържимото без прием на калории. Това е причината, поради която когато сте гладни, винаги може да пиете вода. Когато течността е топла, тоест хладка, топла, тогава това усещане за ситост се засилва, тъй като производството на обратния хормон лептин се увеличава, а съответно производството на грелин значително намалява. Поради тази причина топли напитки, топли супи ни насищат повече и може би сте забелязали – с една топла супа, гореща супа около 400 г, която е доста нискокалорична, защото са супите като цяло са по-нискокалорични от сухата храна, от готвената храна, ние се нахранваме отлично, имаме усещане за ситост много повече, отколкото същите тези калории, ако ги приемем просто като парче месо или като ориз, картоф.
Когато ние сме се нахранили, стомахът е запълнен, започва секретиране на лептин. Лептинът пък е хормон, който ни подава знак, че вече сме сити и следва да преустановим приема на храна. Неговата секреция на практика се случва в мастната тъкан и тук искам да отворя една скоба: като цяло всички хормони в човешкия организъм са свързани и се управляват от хипофизата и хипоталамуса. Това са двата центъра, които се намират в мозъка и които всъщност управляват всички процеси в човешкия организъм: глада, съня, сексуалния нагон, производство на кортизол, производство на серотонин, производство на инсулин, въобще цялостния ендокринен процес протича в хипофиза, хипоталамус. Двата дяла в мозъка са пряко свързани и отговарят за ендокринната функция в човешкия организъм.
Какво се случва, когато имаме повече подкожна мазнина, когато имаме затлъстяване? Нормално е да имаме повече масна тъкан, която би следвало да секретира по-голямо количество лептин, хормона на ситостта. Точно затова пълните хора много често ядат един или два пъти на ден, защото производството на лептин е по-високо и те биха могли да издържат и шест и седем часа без храна. Няма го това зверско чувство на глад, но съответно заради нарушаването в производството на лептина се нарушава и производството на грелина и се завихря един омагьосан кръг чисто на хормонално ниво. Мога да нямам дълго време, но като започна да ям, спирам да знам кога да спра, тоест няма го, няма я командата "време да спреш". Лептинът да произведе такова ниво, че да може до мозъка да достигне такава команда: "Спри да хапваш!" И се завихря един омагьосан кръг: солено, сладко, после пак солено, после пак сладко, още нещо дребничко ще си хапна, стига ми вече, абе една хапка, още пък, от утре ще спазвам. И така, както не сме се хранили седем или осем часа, неведнъж можем да погълнем 2000 или повече от 2000 калории с различен вкусов потенциал: солено, сладко, кисело. Случвало ли ви се е? Познато ли е за вас това, което ви описвам назад във времето? Ето го обяснението: неправилният синтез на грелин и лептин, а той идва от така нареченото наднормено тегло и затлъстяване, вече високо ниво на подкожни мазнини и се получава един омагьосан кръг, кръга като кокошката и яйцето – едното води до прекомерен, прекомерен прием на храна, а пък прекомерният прием на храна води до още по-голямо задълбочаване на този хормонален дисбаланс. Освен всичко останало, клетките ни създават резистентност, също като резистентността към инсулина, само че лептинова резистентност, тоест дори и тялото ни да произвежда лептин в добри стойности, организмът не го разпознава като такъв, мозъкът ни не го разпознава като такъв и не подава верни команди, така че наистина да се чувстваме сити, да се чувстваме удовлетворени, да се чувстваме пълни с енергия.
Ето този хормонален дисбаланс е и причината, поради която когато се не ядем веднага след като получим хранене, след като приключим хранене, а много вероятно да нямаме усещане за… В общи линии, производството на лептин се случва до 30 минути след като сме се нахранили. Другояче казано, нормално е понякога, когато приключите с храната, да си казвате: "Ядох, но съм още гладен, но съм още гладна, някак едно бонбонче, една лъжица мед, ако можех да си хапна, не ми достигна малко, ми е моя свет… Изчакайте около 30 минутки. Ето тогава вече сме сигурни, че лептинът, който е нужен за организма ни, вече е произведен и е подал команда към мозъка. Ако 30 минути след хранене все още сте гладни, да, тогава може да си хапнете лъжичка мед или бонбон за смучене при нужда, но не веднага след като сме се наяли, защото много често това е измамно. Веднага след като се наядем, просто нямаме достатъчно време за производство на добро ниво на лептин и чисто хормонално тялото ни все още не получава команда: "Сито си, всичко е наред, нахранила съм те".
Знаейки тази информация, как е при вас? Очаквам вашите споделяния в тази посока. Случвало ли ви се веднага след нахранване да чувствате глад и като отмине малко време, 30-тина минутки, този глад да отшумява и наистина да усещате ситостта? Забелязали ли сте, че при прием на топли храни, топли напитки, ситостта е по-голяма, отделянето на лептин е в по-големи количества по отношение на грелина? Забелязали ли сте, че когато има недоспиване, недостиг на сън, грелинът е в по-високи нива или сме по-гладни? Същото е и когато нямаме движение. Хора, които са с по-ниска двигателна активност, отделят по-големи нива на грелин и като цяло се чувстват по-гладни и обратно – след двигателна активност, след спорт, непосредствено след спорта лептинът е в по-високи стойности, грелинът в по-ниски и ние в общи линии не сме гладни, не се чувстваме така освежаващо гладни. И колкото и странно да е, въпреки изразходените калории, ситостта и усещането за комфорт е по-голямо.
Знаейки тази информация, какви осъзнавания предизвиква това видео у вас? Какви действия ще предприемете оттук насетне? Изчакването на поне 30 минути след храна, прием на топли напитки при чувство на глад (топъл чай с лъжичка мед или без него), пиенето на топла вода, достатъчен прием на вода между храненията, така че да не се получава абсолютно изпразване на стомаха и производство на високи нива на грелин. Интересно ли е това видео за вас? Полезно ли? Благодаря ви за времето, което ми отделихте. Запишете най-важното, което чухте, в тефтерите си. Това, което считате, че наистина ви е ценно, така че да го имате пред себе си, синтезирано с 1, 2, 3 изречения. Това, което считате и отнасяте към себе си. Споделете, споделете осъзнаванията, решенията, които провокира видеото у вас.
А днес ви пожелавам слънчев, прекрасен, успешен и зареждащ ден! Прегръщам ви! До скоро!