Transcription
Здравейте, прекрасни момичета и момчета! Как сте днес? Понеделник, начало на нова седмица, начало на последната трета седмица от режима ви. Седмица, в която ще хапваме свободно – хранене на Бъдни вечер, на Коледа, там където според режима имате възможността да го направите. Седмица, в която аз очаквам да задържите резултата дотук. Коледа е празник, който асоциираме с Рождество, Рождество Христово. Коледа е празник, който асоциираме с чудо, с магия, с възможност за сбъдване на трудно сбъдваемо. Всичко, което си пожелаем, всичко, което поискаме. И че до голяма степен нашите вибрации, нашата енергия, е определяща и ключова за това какво ни се случва и какво пристига при нас, и съответно какво не пристига при нас.
И от години практикувам анализ на изминалата година и целеполагане за следващата. Най-така прагматично казано, точно тези дни, дните преди Коледа, са най-подходящите, в които да си дадем ясна равносметка какво успях, какво постигнах в изминалата година. Да благодарим за това, за да можем чрез вибрациите си да подадем знак на Вселената, че ние сме удовлетворени от това, което тя ни е дала, и да си поискаме, да си поискаме още, още от това, от което имаме нужда. Много силно вярвам, че Вселената чува и усеща нашите вибрации. Да, тя чува и думите ни, чува и вибрациите ни, но за да може да ги сбъдне, ние трябва да се научим да комуникираме с нея. Нали също като между хората и животните, ние знаем какво те искат, а защото ги усещаме, въпреки че не говорим на един език. Много силно вярвам, че и с Вселената е същото – тя ни усеща и тя знае какво ние искаме, въпреки че не говорим един език. Но за да може да ни разбере, ние трябва по разбираем, еднозначен начин да подадем към нея заявка.
Това, което ще ви предложа да направим сега, днес, утре, преди Коледа, в някои от дните преди Коледа – аз самата практикувам вече над 10 години и определено работеща техника, техника, която бих казала, е една от най-смислените, коя които практикувам в живота си – каня ви да откъснете лист, лист хартия, и на този лист хартия да разграфите в две посоки. От едната страна да напишете „Благодаря за…“, а от другата страна да напишете „Очаквам следващата 2025, готова съм за…“ И отново празна страница: „Какво е моето намерение…“. На първата страничка, там където пише „Благодаря за…“, искам да запишете всичко, за което сте благодарни в изминалата 2024. Това, което ви кара да се чувствате щастливи, удовлетворени, да се чувствате пълни с енергия, което е повишило вашите вибрации в изминалата година. А в отсрещната страничка, обратната страничка, там пък да напишем за какво се чувстваш готов/а да получиш следващата 2025. Звучи простичко, нали? Но за да може да проработи тази техника, следва да я изпълним по правилния начин. Правилният начин означава всичко, което мислим да запишем, да го омаслим, да излезе от нас, да го запишем в сегашно време – тук и сега. Да го запишем с положително изразяване, без думичката „не“. Не използвайте думата „не“, използвайте положително изразяване, тъй като Вселената не разбира думичката „не“. Установено в практиката, и моята, а и като цяло, научно вече е доказано, че вибрациите на думичката „не“ не се улавят. Другояче казано, ако кажеш „не искам да съм болен“, Вселената чува „болен“ и ти дава болест. А ако кажеш „искам да съм здрав“, което е същото, Вселената чува „здрав“ и ти подава това, което всъщност ти търсиш. Като цяло вибрациите на съществителните имена са по-силни от тези на глаголите. Имайте го в предвид! Много е важно какви съществителни имена ползвате, те са по-важни отколкото глаголите. Тоест, дали ще кажеш „искам да съм здрав“, „желая да съм здрав“, „бих се чувствал удовлетворен да съм здрав“ – глаголите „искам“, „желая“, „бих се чувствал удовлетворен“ са с по-слаби вибрации от съществителното. Думичката „здрав“ е тази, която по-силно улавя. Така, общото цяло, който както иска, би могъл да го нарича, говорим тук изцяло за вибрационно ниво.
Друго нещо, на което искам да ви обърна внимание, е начинът, по който ще конструирате, като степенно на значимост във вашия живот, различните обстоятелства и роли, в които ние се намираме. Ще ви споделя как аз за себе си съм конструирала и практикувам тази практика. При мен тя е работеща, и начинът, по който съм я конструирала, не съм си го измислила сама. Взела съм го от психолози, които работят в тази област и от които съм се учила в годините. Първата точка в страничката „Благодаря за…“, първата точка, на която казвам „Благодаря за…“, е здраве. И тук описвам всичко, което се е случило със здравния ми статус. В здраве там е спорт, там е ако съм си направила нещо свързано с очи, със зъби, там е хранене, там е килограми, там е ако е минала някаква операция, интервенция, или ако предстои такова нещо. Там е цялото ни физическо състояние, нашето физическо тяло, което е здраво, и всичко, което в изминалата година се е случило с твоето физическо аз. Тук е мястото да запишеш: „Благодаря за…“, „Благодаря за това, че свалих 15 кг успешно“, „Благодаря за това, че съм подвижна“, „Благодаря за това, че въпреки разширените ми вени, се чувствам добре и мога да ходя на спа, мога да ползвам топла вода, нямам отоци, всичко е наред с краката ми“. „Благодаря за това, че въпреки диоптъра на очите ми, тази година нямам покачване“. „Благодаря за операцията, която направих на очите си и се чувствам по-добре“. „Благодаря за всичко, което си правил, свързано със здравето и се чувстваш удовлетворен от това, че ти се е случило“, дори може да не е в изминалата година. „Благодаря за това, че преди две години направих операция на сърцето и съм жива, здрава, жив, здрав“, така както го чувствате, но да е искрено, благодарностите да идват искрено.
Като втора точка – вашето аз. Защото след здравето, следва по важност е твоето аз. Не децата ни, не родителите ни, не съпруга, не дома, не професията, а твоето аз. Аз в две направления: от една страна – обучения, развитие като умения и качества. Може да не е обучение, а да е някакво умение, което си развил, някакъв нов спорт, който си научил, нов танц, който си научил. От друга страна – развитието на личност: какъв станах аз като човек през изминалата една година? По какъв начин аз се промених като човек през изминалата една година? И тук опиши всичко, за което благодариш в тази посока, в посока личността ти, като обучение и като личностно развитие. Там аз много често си разделям тази категория на моите основни роли: аз като жена, аз като професионалист, аз като човек. Аз като жена сама за себе си: външност, външен вид, начинът, по който изглеждам, начинът, по който се чувствам. Аз като съпруга, след като е след жена – съпруга. Аз като майка, но едва след съпругата, и аз като дъщеря. И аз вярвам, че това е правилната последователност. Може би най-правилната е първо да не е аз като професионалист, а по-скоро аз като човек. След това евентуално, там където вие го чувствате, професионалист или друга област. След това аз за себе си слагам аз като жена, аз като съпруга, аз като майка и аз като дъщеря. Това е моята последователност, за вас тя може да бъде различна, но твоите основни роли – за какво благодариш в тези основни свои роли? „Благодаря аз като професионалист за успеха на Степ сам онлайн“. „Благодаря аз като човек за това, че успях да развия качество в личността си, което до преди година не съм имала – търпеливост, това да не упражнявам контрол на близките си“. Това са две качества, в които последните няколко години много сериозно работя и мога да кажа, че имам сериозен напредък в посока търпеливост и това да овладея нуждата да контролирам хората покрай себе си. Ситуации, обстоятелства, проявявам ги понякога, няма как, те са дълбоко в мен, но понякога… Аз като съпруга, аз като майка, и така всяко едно поотделно.
Като трета основна точка – семейство и домакинство. Там запиши всичко, за което си благодарен в посока семейството и домакинството. Това, което се е случило със сина: успешно завърши определен клас, взима стипендия, справя се сам в живота. Това, за което си благодарен за съпруг, това, за което си благодарен за снаха, за някой друг покрай себе си. Семейство и домакинство – за какви благодарности би могъл да изразиш за последната една година в посока семейство и домакинство. И като последна точка – пари, придобивки и свободно време. Ето там е мястото за материалното. „Благодарна съм, че имаме нова кола“, „Благодарна съм, че си купихме апартамент на изплащане“. Внимавайте в тази посока, а и не само в тази последна точка, и като цяло много често ние сме устроени така, че не умеем да благодарим за нещо, просто защото не го приемаме като придобивка. Например, не благодарим за апартамента, понеже той е на изплащане, той не е мой. Да, така е, той не е изплатен, де, но ти живееш тук и сега в него и ти го използваш. Ти благодариш за благото, което имаш в живота си тук и сега. Вселената не се интересува дали е на изплащане, дали е на кредит и колко заем имаш. Ти, те се интересува, че ти го имаш, ползваш го и живееш тук и сега в него. Не си слагайте „ако“: „Да, благодаря за колата, ама да не се беше налагало да сменяме ангренажния ремък, например“, „без това, ама ако…“, но благодари истински за всичко, което ти се случва тук и сега. Много често ние сме устроени да казваме: „Да си отива тая година“, „Да си отива“, защото и веднага се сещаме за негативното, което ни се е случило. Знаете ли колко е плашещо, когато разсъждаваме в тази посока? Плашещо е, защото отново ви казвам, ние трептим в тази вибрация, изричайки я, мислейки я. Ние, като физика, имаме такова трептене и общото цяло усеща това трептене и разбира се ни подава от същото в следващата. И започваме да се чудим и да си казваме: „Ама как така ми се зацикли едно след друго? Операция след операция, безпаричие след безпаричие, смяна на работата, не мога да си уцеля правилната работа. Защо така ми се зацикли и едно лошо, като дойде след него още и още и още?“ Защото, когато дойде едно лошо, ако ние го приемем като минимален енергиен разход, защото ние не можем да имаме само приход, трябва да имаме и разход. Тоест, не може да ни се случват само добри неща, трябва да ни се случват и понякога дребни, малки, и винаги е по-добре да са на порции, на дребно, по малко, отколкото дълго време да не ни се случва нищо негативно и в един момент то да е наведнъж, като едно голямо негативно нещо. Така че, когато ни се случват някакви дребни незгоди, по-скоро с чувство на благодарност: „Доволна съм, че ми се случва и това, ме предпазва от по-голяма, едра несгода“. И когато изпращаме годината, когато правим някакъв вътрешен анализ, с благодарност: „С благодарност, че точно това ми се случва, а не някое друго по-лошо“. И това е моето вярване, и аз работя по този начин със себе си. Чувствам се по-удовлетворена, живея по-щастлив живот. Каня ви да направите такъв анализ за себе си. От едната страна на страничката с „Благодаря…“, от другата страна на страничката – „Готова съм да получа…“, и отново в същите тези четири пера, четирите точки, които са с „Благодаря…“, от другата страна с „Готова съм да получа…“, и там смело запиши всичко, което си пожелаваш. Не мисли: „Ще ми стигне ли времето? Ще ми стигнат ли парите? Ще се справя ли?“. Мисли само какво искаш и записвай всичко, което искаш, в сегашно време. Изразявай се в сегашно време, а не с „ще“, в сегашно време, сякаш вече си го получила, с положително изразяване. Пиши за всяка една от точките – колкото повече, толкова по-добре. Бъди смела! Ако не ти стигне листа, извади следващ. След което прибери листа, прибери го в своя портфейл или дамска чанта, или на място, на което през по-голяма част от деня да е с теб, да може да е близо до теб, за да може да вибрирате в една енергия с това твое силно, твое текущо състояние. И чакай, чакай догодина. Догодина извади листчето и направи анализ какво от това, което си пожела, се случи и какво остава за сбъдване. В моя портфейл има много такива листчета през годините назад. Тези, които на 100% съм сбъднала, вече ги изваждам от портфейла си, но тези, по които има какво още да се желае, не съм ги сбъднала на 100%, продължавам да нося по няколко на брой години, до момента, в който не ги видя сбъднати. И безусловно всяко едно от нещата, които съм написала, се сбъдва. Някои не в текущата година, някои отнемат повече време, но определено се сбъдват. И е много приятно усещането на следващата година да извадиш листчето и да видиш какъв голям процент от това, в което днес пишеш с доза недоверие: „Дали ще се справя? Дали ще мога? Няма да ми стигне времето, няма да ми стигнат парите?“, и хоп, установяваш, че ти е стигнало и времето, и парите, а защото ти вече си поддала, подала енергията към Вселената. И освен това, което сбъдваш тук и сега, сама/сам, има и един невидим източник, който ти помага, праща ти хора, обстоятелства, събития и те те водят към пътя, който си предначертал. Никой не обича да ходи на непознато място без карта или GPS. Дори когато ходим в познати места, ни е приятно да си пуснем уайзър и той да ни казва: „Тук наляво, тук надясно, тук бавно“. Ето това направете: направете си своята GPS навигация, своята карта за следващата година. Но преди да искаме, следва да благодарим!
Много ще се радвам на вашите споделяния и бих искала да зная наистина кой от вас ще направи това упражнение. Дайте ми знак тук в чата или на лично съобщение и само ми запишете как се чувствате. Това е съкровено, не искам да споделяте мечтите си, желанията си, благодарностите си. По-скоро как се чувствате след като направихте упражнението. Прекрасен момент е днес, 23-ти, за подобно действие. Ако не успеете днес, утре, още по-прекрасен – 24-ти, нощта преди Коледа. Разбира се, самите коледни 25-ти, 26-ти също са чудесен момент за направата на анализ. Ако някой не успее днес до 26-ти, чудесен вариант това да се случи, но нека да явните покрай Коледа – ето тогава е най-силна енергията. Благодаря ви, прекрасни момичета и момчета, за изпълнителността и успеха, който успяхте да постигнете в изминалата една година. Вярвам в резултата на всеки един от вас и в това, че всеки един от вас ще успее и стига своята крайна цел. Въпрос на време. Да се видим в задържане и да продължим да работим там, в задържане. Прегръщам ви и ви пожелавам една прекрасна коледна седмица, един невероятен старт на коледната седмица! До скоро!