5_1_3 Продължителност на храненето

Здравейте, прекрасни момичета и момчета! Как сте днес? Понеделник е и, както всички знаем, понеделник е най-доброто време за рестарт.

Най-доброто време е да помислим какви нови действия, какви нови навици можем да опитаме да въведем в ежедневието си. Така че следващия вторник резултатът да е още по-удовлетворяващ, още по-добър, такъв, какъвто да ни кара да се чувстваме щастливи.

Днес ще си говорим за продължителността на храненето като процес. Оказва се, че това е изключително важно и че аз досега не съм ви говорила за продължителността на храненето като процес. Какво имам в предвид? Има ли значение колко време прекарваме на масата? Има ли значение дали се храним час, час и половина като продължителност на приемане на храната, или пък по-скоро хапваме нещо бързичко в колата или на крак в офиса? Оказва ли това влияние, според вас, по отношение на килограмите ни, за натрупването на телесното тегло и в процеса на сваляне? Мисля, че всеки един от вас е съгласен с мен, че неминуемо само това оказва влияние. И да, продължителността на времето и времето, в което приемаме храната си, е от ключово значение както за процеса на натрупване на килограми, така и за процеса на сваляне на телесно тегло.

Според Световна здравна организация, най-добрият възможен период на хранене, като времетраене на хранене, е между 15 и 25 минути. Счита се, че ако приемаме храната за по-малко от 15 минути за основно хранене, тогава тя не е добре сдъвкана и това затормозява храносмилането по-нататък в храносмилателния тракт и усвояването на полезни вещества от нея. И обратно, ако прекарваме повече от 25 минутки на масата, приема се, че това разрежда храносмилателните ензими, води до отделяне на храносмилателни ензими не с добро качество във втората половина на процеса на хранене и това също от своя страна затормозява процеса на храносмилане и усвояване на хранителни вещества, както и процеса на фастуване между отделните хранене.

Всъщност, когато говорим за фастуване между отделните хранения, от кога броим трите часа? От започването на храненето до започването на следващото или от приключването на храненето до започването на следващото? Винаги броим след като сме приключили да се храним, тогава поглеждаме часовника и оттогава отброяваме три часа до следващо започване на хранене, така че да имаме наистина едни три часа, в които не се храним като план минимум, а не повече от пет. Между три и пет е нормалният диапазон, в който тялото ни да фастува между храненията си.

Днес искам да ви обърна внимание на още нещо. Как се храните? В каква стойка сте, когато приемате храната си? Изключително неблагоприятно и вредно е да се храним на крак. Оказва се, че тогава се отделя по-малко хормон на ситостта – лептин. Оказва се, че тогава стомахът ни поема по-голямо количество, като обем. Точно заради самата стойка и поза. Оказва се, че когато се храним под високо ниво на стрес и напрежение – това най-често се случва с обяда, когато сме на работа, в колата, пътуваме – това също само по себе си води до забавяне на обмяната на веществата, заради окислителните процеси, които протичат в тялото ни, заради оксидантния процес в тялото ни. Цялата борба, когато говорим за здраве, е да има антиоксидантни процеси, процеси, които да неутрализират окислителните в организма и да алкализират средата.

Оказва се, че има голямо значение и с каква мисъл се храним. Ако ние просто сядаме и бързичко се опитваме да излапаме храната, докато мислим за поредния проблем, говорим с колеги, обсъждаме поредната ситуация, която се е случила този преди обяд или в петък, или миналата седмица; ако непрекъснато в съзнанието ни са проблеми, казуси и мислейки просто тъпчем и мислим за нещо друго, заради високото ниво на адреналин, тоест това, че сме под напрежение, не може да се отдели достатъчно количество лептин и/или клетките ни го разпознават като такъв, създават резистентност и усещането е „не съм се нахранил“. Това е причината, поради която, когато ядем и мисълта ни е в друга посока, гледаме телевизия, а мислим за нещо друго, ангажирани сме с проблем, говорим с някой близък на масата, имаме някаква ситуация, в която се намираме, ние можем да изядем много голямо количество, без да имаме усещане за ситост и не изпитваме удоволствие от храненето като процес.

Бъдете осъзнати! Когато седнем да се храним, сядаме и се храним. Изключваме за 15 минути, не повече от 25, мозъка си в посока проблеми, ситуации, казуси, минали, бъдещи. Поглеждаме храната, благодарим за това, че я имаме. С благодарност и с уважение към нея започваме да се храним. Опитайте се, докато се храните, да мислите за вкуса, който възприемате. Какъв е вкусът? По-скоро кисел, по-скоро сладък, по-скоро лют, по-скоро солен? Какво е усещането? Хрупкаво, сладко, свежо? Опитайте се да се фокусирате в процеса хранене и наистина да мислите за храната в този момент. Сами ще усетите с колко по-малко храна се насищаме и колко по-удовлетворени се чувстваме след процеса хранене.

Много е важно с каква мисъл подхождаме към храната. Когато говоря за мисъл, винаги стартирайте процеса хранене с благодарност. Благодарност, че имаме тази храна на масата. Благодарност към готвача, който я е сготвил, ако не сте вие. Благодарност към вас самите, че сте го направили в неделя и сте подготвили за понеделник храната. Може да не е точно във вида молитва, ко- който е възприет в християнството. По-скоро: „Много хубаво ми се получи този път пилешката супа! Супер! И друг път така ще я правя!“ Или: „Чудесно е пилето този път от Lidl! Много е вкусно!“ Или пък: „Салатата е много свежа!“ или „Оказва се, че е много удобно, като си взема салата в плик! Чудесно ми се получи днес обяда!“. Намерете за какво да благодарите от днешния си обяд, дори и преди да започнете да се храните и задължително го направете след като се нахраните. Определено това повишава нашите вибрации като енергия и съответно чувството на удоволствие, задоволство, отчитане на положителен така анализ по отношение на храненето ни кара да се чувстваме по-сигурни, по-удовлетворени от това, което сме приели като храна.

Не пийте вода след хранене! Аа, поне 20 минути, да не кажа половин час след храна, не приемайте вода. Ако сте пушач, няколко глътки кафе с цигарата няма да ви навредят, но не и вода, не и сок, не и течности. Много е важно да внимавате с подводния камък: „Хапвам си малко, после ще продължа“. Не се хранете на пресекулки! Това много ще ви стопира процеса на сваляне. Дори, дори да си изяждате храната, както е според режима, ако вие го правите на пресекулки, на части, това ще ви забави осезаемо много с резултат. По-скоро хапвате толкова, колкото е възможно, спирате, изчаквате три часа и след това продължавате със следващо хранене. Но не го правете на пресекулки! Половин ябълка след един час, още половин ябълка след половин час, нещо друго… Това е враг номер едно в процеса на сваляне. Не го правете и не го допускайте в храненето си.

Внимавайте с удоволствията по време на хранене, особено във вечерята: удоволствията да си пие на чаша винце с яденето или 50 г твърд алкохол, или другата крайност: приключвам с храненето и да си заслъдя ей така, да усетя вкуса на нещо сладко. И двете не са добър вариант и едното и другото не препоръчвам да правите. В случай, че много обичате да имате алкохол с основното хранене, направете го след като се нахраните: хапнете каквото ще хапвате, сипете си чаша вино или 50 г твърд алкохол, сипете голяма чаша с вода и го направете след хранене. И тук вие ще ми кажете: „Ама то не е същото!“ Не е, но това е положението. В случай, че много ви се хапва сладко, десерт, дайте си го, но нека това да бъде лъжица мед, лъжица домашно сладко, не други разни вкусотийки, които ви се дояждат този момент. За вкусотийките времето е следобедната закуска и то не всеки ден, един-два пъти седмично. Тогава можем да си позволим нещо сладко, различно от режим. Даже два пъти седмично е много. Един път седмично.

Какво друго исках да ви кажа по отношение на храненето като процес? Бъдете осъзнати и се хранете не като източник на удоволствие, а по-скоро като енергия, която е нужна за тялото ни, за да можем ние да функционираме и живеем пълноценно и да изпитваме удоволствие от всички други неща, които ни се случват: от любовта, от взаимоотношението с хората, от работата ни, от взаимоотношенията с децата, с родителите ни. Нека храненето да е физиологичен процес, такъв, какъвто е по първо причина. Разбира се, че трябва да ни бъде вкусно. Ние затова имаме вкусови рецептори. Не казвам, че не бива да бъде вкусно, но всеки вкус сам по себе си е вкусен. Опитайте се да осъзнавате вкусовете, да се наслаждавате в посока хранене. Когато усещаме вкуса на храната, наслаждаваме ѝ се и наистина се храним осъзнато, тогава се и нахранваме доста повече.

Още една тайна: Ако вие си сервирате порцията в по-малки чинии, които са по-препълнени, ще се нахранвате повече, отколкото ако сервирате в голяма чиния, която празнее визуално. Винаги запълненото, препълненото, преливащото при по-пълния човек е определено работеща техника, така че окото ви само по себе си да се нахрани. Винаги е хубаво да си сервирате в отделни съдове основното ястие и салатката, а не в една чиния, пак за да излъжем окото, че ние имаме две чинии за хапване, както и те да бъдат с по-малък обем, самите чинии по-добре напълнени. Това определено е работеща техника. Направете го да е красиво, да ви харесва, да ви харесва на окото преди всичко, тогава на вкуса. Но за да ви хареса на вкуса, трябва да имате времето и нагласата да усетите храната, а не просто да натъпкваме нещо, защото трябва да ядем. Наслаждавайте се!

Не допускайте да се храните на пресекулки! Не допускайте да се храните на по-къси интервали от три до пет часа! Не пийте течности след хранене!

Много бих се радвала на вашата обратна връзка. Полезно ли е това видео за вас? Долавяте ли се в някои от изброените точки като нещо, върху което може да работите и заемате ли се в тази посока? Заемате ли се да направим промяната точно сега, точно тази седмица?

Прегръщам ви и ви пожелавам една успешна, ползотворна, резултатна седмица! До скоро!