📱

Get Our Mobile App

Take your business learning on the go!

Download on the App StoreGet it on Google Play

Седмично занятие с Вадим Шишкин - 29.05.2025

Janua'981:22:46

Transcription

Всем добрый вечер. Здравствуйте. Здравствуйте. Здравствуйте. Здравствуйте. Как слышно? Как видно? Отлично. О, хорошо. Я тоже вас вижу. Милена, привет. Привет. Хорошо. Рад всех видеть.

Ну, не буду спрашивать, где я, потому что всё равно что-то скажете, а вдруг скажете правильно. Я прямо сразу сейчас я переключусь. Сразу разочаруюсь тогда. Поэтому лучше не говорить. Хорошо. Как думаете, о чём сегодня поговорим? Давайте попробуйте нащупать. Пробвайте да познаете днешната тема на занятието, казва мастер Вадим. Набросайте вариантов пров, конечно, про любовь. Да. Вот так. Хорошо. Да. Ещё что-то связанное с равновесием. Угу. Так. Ещё последова мысли, цели. Последовательность. Последовательность про бога. Так. Мысли про лож. Мысли, последовательность. Цели. Так, про ложь. Сейчас я ещё читаю о боевых искусствах. Так, про сопротивление, про тишину, про благодарность. Так, благодарность. Хорошо.

Ну, а оттолкнёмся так, что мысли, цели, последовательности вот как раз противоположные. Не об этом точно. Знаете, что захотелось почему-то сегодня взять? И, наверное, я думаю, это опять же от общения зависит. Мы тут пообщались, поговорили вчера плотненько достаточно. Мастър Вадим казва, че не са нещата, които изброихте темата на днешния ни на днешната ни среща, а и че там са си пообщували и може би темата за това е свързана с разговора, който са имали. И знаете, о чём поговорим? Об импровизации поговорим. Вот это вот мне прям стало так интересно, когда начал разговаривать, а там оказался человек, где импровизации вообще просто никакой нет. А и темата всъщност ще ни емпровизациите, а защото тъй като са говорили там, на разговора е бил човек, където изобщо няма такъв елемент. И меня как-то так это зацепило, удивило в прямом смисле. И това толкова го е удивило мастер Вадим, че потому что там как раз всё последо, размерено, по цетко, но не работает, защото при въпросния човек всичко е абсолютно премерено, по целите се работи и така нататък, обаче не му се получават нещата изобщо.

Ну и если посмотреть, на самом деле сейчас многое везде говорят: "Импровизируй, будь там спонтанным" и так далее. И сега навсякъде има нали всякакви курсове и така нататък, където ти казватбъди спонтанен, импровизирай и така нататък. И тут возникает въпрос: "Ну а как если не готови, если не планирует, ну тогда може хаос получиться." И веднага възниква въпрос как нали да го направиш това нещо, ако не си подготвен по някакъв начин. Може абсолютен хаос да се случи. И затова много хора на тема импровизации просто слагат кръст, осъзнато, неосъзнато, просто им е тема табу. И вот поговорим прикас. Затова и ще поговорим сега по тази тема и ще се докоснем. Първото нещо, което иска да каже мастер Вадин по темата и да ви успокои по някакъв начин, че импровизацията със сигурност не е хаос. Это всегда проще, это всегда легче уловить. А ние винаги го правим през наблюдение и по този начин е по-лесно да се уловят нещата.

И ако сравним импровизацията с нещата, които се сблъскваме с тях всеки ден, скажем, вода и реакция во на примерно водата и реакцията на водата към удар. То есть вода, она реагирует на удар любого плана, но она как бы не теряет свои сути, не теряет своей природы. Тоест, да кажем, водата реагира на какъвто и да било удар по някакъв начин, но не загубва същността си и природата си. При това както вздрогнет на удар там неважно ладони по воде заволнуется, а потом раз и успокоится. Примерно може да се раздвижи водата, вълни да се появят по нея, обаче в някакъв момент се успокоява след това. И вот это уже как такая точка отчта, тоест будь как вода, да. И това ни е някакво, да го наречем, като изходно положение, а да сме като вода. Прямо поемал себе как Брисли заговорил. Мастер Вадим казва, че се усеща, че почва като брусли да говори. Тоест, смотрите, получается, если немножко переложить, не думать, как отреагировать на удар. Вот разница импровизация. Тоест импровизацията е някак си не да мислиш как да реагираш на удара, а чувства и отвечать, а да чувстваш и да отговаряш, изхождайки от от усещанията си. И всеки е различен и без нали да да отиваме много встрани от това, което е около нас примерно. Всё как бы происходит само и примерно се връщаме пак на дишането. дишането, без ние да правим нещо кой знае какво, нали, нищо особено не правим, но дишането то си върви от само себе си. И сама инаме сходи и самата импровизация тя се намира вътре в нас. Винаги с нас си е. вдохнутом. Примерно, ако се върнем пак към дишането, няма го нали този момент да си мислим добре, окей, сега след известно време ще вдишам, после след еди какво си ще издишам. Тоест вопрозация спонтанности точно по такому принципу, но есть момен. Тоест импровизацията и спонтанността са на същия принцип.

Като обаче има един момент и определнны таки установки, которые у нас в голове с помощью кого-то, чего-то или откуда-то вдруг как зано засели. И има такива определени моменти, които с помощта на на някой човек или на нещо просто са ни влезнали така в ума и седят малко като трън все едно. Одна из них - это что вот импровизация она вот, ну вот как-то для особой категории людей, вот для талантливых людей. Едното такова нещо е, че импровизацията е само за такива някакви много талантливи хора. Обаче това е абсолютна глупост. Не е така. вся то мы все вот поднимите руку кто не делал домики из подушек вот на которые облакачиваюсь либо какие-то там шалаши импровизировали делали дома защото като се върнем в детството вдигнете ръка ако има такива които не са правили от възглавници нали къщички дом да си построиш нещо там с одеяла вы же не утверждали сначала проект потом там планировали когда вы построите вопрос раз импровизация Да, у кого-то шатки, а утопень, если родители не разобрали, нали не сте чакали някакви утвърждавания на планове и така нататък. Импровизирали сте, хващате възглавници от дела, нещо си правите при кой по сериозна конструкция, при кой по некава. Тоест вот свобода, свобода мышление, не зажатост, а оно вместе с нами пришло в жизнь, как дыхание и всё остальное. Тоест тази свобода на мислене, а не някаква скованост, тя е дошла с нас още от раждането ни. Но у нас какраз талантливых людей, но просто в някакъв момент сме решили, нали, хоп, че това е ето така в кутия го слагаме и че това е нещо, което е само за талантливи хора. Вторая установка это територия, что нужно полностью выключить мозг, чтобы он не вмешивался. Втората такава неправилна представа, нещо, което ни спира, е, че а свързваме идеята за импровизацията с че трябва да изключим абсолютно мозъка, за да не ни пречи по някакъв начин и тогава вече можем да се заемем с импровизация. Смотрите, но если вот так посмотреть глубже, постараться это ощутить, в этот момент, когда происходит импровизация, мозг он, не знаю, он на самых мощных оборотах, на самых высоких частотах работает, но всъщност точно по време на импровизация мозъкът работи на най-високите честоти. Просто он свободен от контроля. Просто той е свободен от контрол тогава.

Это знаете как вот сейчас пришло как есть же направление музыки джаз Да нали има в музиката джаз и есть джазовые музиканты которы Да они знают ноты они знают определнные там переходы какие-то и има музиканти които свирят джаз които знаят нали определени ноти преходи и така нататък и они играют импровизируют и свирят и импровизират А вот есть, скажем, реальный факт, который зафиксирован, можно найти, поискать фак. А има един такъв реален факт, който може да потърсите и да прочетете. Има един пианист, който е излезнал и без подготовка е свирил цял концерт. У него не было ни нот, ни плана, ничего не было. Вот просто рояль стоял и всё. Нямал план, нямал ноти никакви пред него. Просто е имал роял, който е седял там и той е свирил цял концерт на него. И този концерт всъщност се е превърнал в бестселър. То есть в истории джаза вопрозация топ. Да, можно поискать, найти эту информацию. Тоест в историята на джаза това е нали някакво топ просто изпълнение. Може да потърсите и да го намерите. Вышел бы с нотами, вышел бы с определнными правила, как всегда, но сыграл бы, да, здорово, качестно тоже, наверно, было хорошо, но это бесце. А помогла импровизация. Ако беше излезнал с план конкретен, с ноти, сигурно също щеше да е хубаво нещо, обаче е излезнал и е направил тази импровизация и е станал бестселър.

Ещ один ящичек, что это, ну как-то вот в жизни там бизнес или ещё это рисковано. Тоже в голове такая установочка есть. Същото нещо, което ни пречи и ни спира по пътя към това нещо е, че си мислим, че импровизацията е нещо рисковано. Если посмотреть и даже вот вчерашний разговор, если вспомнить, то я 100% понял, что страшнее не импровизируе, чем импровизировать. Но мастер Вадим казва, че ако си анализираме и ако той си спомни вчерашния му разговор, всъщност може да каже, че 100 пъти по-страшно е да не импровизираш, отколкото да импровизираш. Потому что, ну вот раньше это слышал, а вчерашний разговор вот подтверждение, люди без импровизации, которые вот просто по шаблону живут, ну как минимум они чаще страдают, гораздо чаще страдают от стреса. Тоже в этом направлении есть целое изследование. И всъщност даже има и изследване по темата, че хората, които живеят без импровизации и без никакви импровизации, те живеят в много по-голям стрес от другите. И получается по какой-то причине многие просто забыли про это и заменили свою жизнь на планирование, на определённые какие-то, ну, скажем, пользование правилами. А спонтанност она каким-то образом заменилась сценариями, повторениями, шаблонами и так далее. И просто се оказва, че по някаква причина някои от хората са забравили за тази импровизация за спонтанността и са я заменили с с шаблони, правила и така нататъ. То есть, знаете, как живость, я вот не знаю, как Милен переведёшь. Живость настоящее что-то ушло, что многих. Тоест много хора са си загубили живеца по някакъв начин. Примерно подготвят се, за да говорят нещо, подготвят се да обичат. Цяла подготовка правят за да бъдат щастливи. И се оказва, че всъщност те се подготвят, планират, пак се готвят и така нататък, за да направят нещо, да са щастливи, но така и не и не го правят, въобще не стигат до там.

На треугольник вот эти вершины перейдём. Семья, здоровье, бизнес. Готовится, готовится, нет семьи. Готовится, готовится, нет здоровья. Готовится, готовится, нет бизнеса. И ако се върнем към триъгълника, семейство, здраве, бизнес. Готвят се, готвят се, няма здраве. Готвят се, готвят се, няма семейство. Готвят се, готвят се, няма бизнес. Поэтому вот вопрос такого плана помогайте. Как во живое чувство вернуть? Как думаете? И мастер Вадим има въпрос сега към вас. да помогнете с отговор. Как да да го върнем това оживяващо чувство? Не готовица. Не готови. Так, хороший вариант. Ещё творчеством заниматься различным, ну, которые по душе давать себе возможность творчества. Да. Ещё действовать первым импульсе. Ага. То есть идти, слышать себя и на этом первом порыве. Так, сейчас читаем, что ещё вещать. Вещать где-то в соцсетях, не знаю, театрского тайминга, да. Не думайте, придерживаться времени. Угу. Довериться миру. Так, аппетит приходит во время еды. Обращаться к тем, у кого есть это состояние. через игру, состояние игры. Вот так. Да, да, состояние игры.

Но на самом деле вот, наверное, первый ответ он был самый правильный, потому что он на поверхности даван. Нужно перестать готовиться. А это вообще не просто, если ты полжизни готовился или всю жизнь готовишься. Просто трябва да спрем да се готвим за нещото. А, но това е много сложно, ако ти целия си живот или половината си живот последната само си се готвил нещо да се случи. Тоест смотрите, чтобы вот это оживить даже вот, ну, вот сейчас смотрите, такая импровизированная практика её не назовёшь, а такое лёгкое погружение, лёгкое прикосновение, чтобы оживить всё это и сега лека не точно практика, но просто за оживяване. Вот смотрите, давайте попробуем прямо сейчас. Закройте глаза. Да пробваме директно още сега. Затворете очи. Ощтите от огня у кост находите на кожето и отг. Усетете все едно сте до огън някъде. Усетете върху кожата си топлината от този огън. Запах дыма уловите. Уловете миризмата на дима. Почувствуйте звук ветра уловите. Почувствайте вятъра. Уловете звука на вятъра. И теперь откройте глаза и скажите, что придёт в голову проговорите как. И сега отворете очи и кажете първото, което ви хрумне просто, което ви мине през ума. Включвайте микрофоните и просто кажете първото. Каквото слово, которое к вам придёт? Весна, ноч, радость, песня, гитара, снеговик, песня, смех, звёзды. Угу. Набрасывайте, набрасывайте ещё. Здорово. Счастье. На самом деле уже здорово. То есть смотрите, вроде бы какой-то костёр, вроде бы какой-то ветер, какой-то запах. Вы открыли первое, что позволение ляпнуть, сказать, что тебе приходит. Первое не просчитывать, а так, а что там это упражнение даёт? А к чему оно может подвести? А просто ляпнуть, что идёт. Мм казвам астр Вадим, че е много добре, защото все пак правите го това нещо, отваряте си очите и си давате позволение да кажете първото нещо, което ви хрумва, без значение какво е, нали? Не да седиш да мислиш ама какво ли е, какво е това упражнение, така, а си давате позволение да кажете. То это можно всё там вот такие простые вещи дают оживление. Вы встали, начали двигаться, там музыку включили, начали двигаться. Куда тело бросает, туда и доверяете. Но ещё круче, если это будет выполнение всё на улице наглядно при людях. Представляете? А мастър Вадим казва, че това е много хубаво, нали, да го правите това нещо и примерно да станете, да включите музика, да почнете да танцувате нещо, а, но още по хубаво ще е, ако го направите пред хората на улицата. Вот это выскочить и сразу шаблон бабах и всплывает. Ох, господи, как я выгляжу, как на меня смотрит. Так, когда вы себе дадите позволение, да и ладно, вы ещё больше будете свобод и у вас не произвольно, как вот слова, выскочить с мир. А ако започнете да си мислите, нали, ама какво ще си помислят за мене хората и така нататък и така нататък, не го направите. едно а ако си дадете позволение въпреки всичкото това да го направите просто ще е както с думата която ви изкача от устата и даже със сигурност това което ще се случи ще почнете да се смеете во вчера изтрибу на вокзале стояли садились в поезд уезжали и музыку включили такая красивая и яриду хватит и начали танцевать она смеётся и люди проходят смеются ну такие же сумасшедшие показывают класс и тоже взял свою Девушка начал танцевать. Вчера са били на гарата мастър Владимир Зида. Някаква много хубава музика се е чувала отнякъде и той я е хванал. Веднага са почнали да танцуват. Тя се е смеела и хората покрай тях също са се смеели. Някакво момче по същия начин така им е показал, нали, палец и си е хванал приятелката и са почнали и те да танцуват. А у меня такая возможность появилась за всё оттоптать ноги, за то, что не мог раньше отомстить. Мар Ладим се шегува, че това му е било възможност да да я настъпва по краката Резида и да си отмъсти.

То есть смотрите, вот эти вещи даже такое вот вы идёте, например, там где-то в лесу, в городе, где угодно и примерно докато вървите, без значение къде, дали в града, в гората, където и да било, примерно някакъв камък, виждате, вдигнете го и побтециями, какими-то Мимика, жест. Ну да, можно это неприлюдно делать для безопасности. И пробвайте да му разкажете историята, нали? А казва, че е по-безопасно пред да не го правите пред хора това нещо, но доукрасявайте по всякакъв начин историята. Но без логики. Но без логика. Срвали лист либо подняли лист, либо там чашку чая. Попробуйте рассказать об этом всё. Пускай льётся, пускай идёт. Импровизируйте. Или за някакво друго такова действие, примерно лист от дърво да сте скъсали или да сте взели или да пиете чай. Пробвайте историята за това нещо да я разкажете, да я доукрасите с жестове, с всичко. Просто да се излива от вас, да се лее. Теперь смотрите, я понимаю теоретически это слыши легко и вроде как понятно. И мастър Вадим казва, че си дава сметка, че това звучи така лесно за правене, нали, разбираемо уж всичко. Обаче ако се върнем към реалността в реальности отказаться от этих шаблонов определнных сценариев уже написа Как да се откажем в реалността от тези шаблони и от тези сценарии, които са написани вече? Например катава встреча предстои примерно предстои ви някаква важна среща не фильтровать, как не прорабатыва кажда слово. Как да не филтрираш и да не прекарваш през главата си всяка дума? Ната какво ще кажете по този въпрос? А я покан тебе отвечате Facebook добавить не официал просто не задумываться о те о том не задумываться о том как выглядишь и не Что? Что, Григорий, неофициальности добавить? Да, то, что нет в программе выступления, а добавить что-нибудь такого нестандартного какого-нибудь. Экспромт хорош на подготовленную почву. Ага. Так, ещё, наверное, потренироваться перед зеркалом, что ты можешь себе это позволить, потому что обычно мы себе это не позволяем. Угу. Подготовить себя до того, как ты окажешься в такой ситуации. Ну, не именно в этой, но похожей. Да. Хорошо, Денис. Да, спасибо. Ещё представить, что другой тоже, а, такой же сумасшедший. То есть обычно мы представляем, что там серьёзный придёт. А если просто изменить мысль и представить, что придёт там какой-нибудь клоун, я тут такой серьёзный, он клоун. То есть, а, ну, на контрасте и на изменении мысли можно. Так, хорошо. Есть ещё кто-то? Могу ли я? Да, конечно. А у меня всё време, тоест на български. Преди време, когато работих в хора с с хора в тренинги, често ми казваха, че защо се опитваш да се харесаш на хората постоянно? И мен ми ставаше неприятно, но знаех, че са прави и с времето разбрах, че първо не е нужно да го правя. Явно такова подсъзнателно ми е да се харесам на другите, да им направя добро впечатление. Това много измаря и това те кара да не си истински, да не си естествен. И с времето лека-полека започнах да го отработвам и разбрах, че дори когато си естествен, то е ясно, че на всички не можеш да си харесаш, но ти имаш вече свободата. И когато импровизираш и кажеш каквото искаш на човека отсреща, имаш много по-голям шанс да той да ти, как да кажа, да да стигне до него, отколкото ако се мъчиш със звучени фрази или пък да се харесаш на него на всяка цена. във време курса и просто я спрашивали, почему ты всё время стараешься, чтоб все тебе, ну, как-то была симпатичная всем. И это сначала ей раздражала, но, конечно, она знала, что это так и просто с временем она поняла, что-то и не можешь всем понравиться и это и не нужно типа как-то. И когда ты это не стараешься, а просто говоришь от души, это ну легче другой человек тебе понял, принял и во все. Спасибо, Дарина. Вот смотрите, а всё, что сказали, да, всё это имеет место, но вот, наверное, то, что Дарина озвучила, это вот стремление быть собой в различных, скажем, ситуациях, в различном окружении в любой форме. Да, всичко, което казахте и може би и това, което Дарина каза най-накрая, че да, това е просто стремежът ти да си себе си в различни форми, в различни ситуации. Не е лесно това нещо, но с какво е добро? Защото ти ако не си самия себе си, реално означава, че ти контролираш. А колкото по-малко контролираш, толкова повече получаваш. пример дори и следния много прост пример. А ако вземете така и на някаква нишка закачите някаква тежествите отпустите раз по прямой линии. Ако старателно дръпнете така по права линия и пуснете, тежестта ще отиде така натам и насам ще се върне. Но това ще се случи само няколко пъти. После какво ще стане? Отпустили там пару тройку раз произошло и потом он начинает описвать какие-то спирали, сложные какие-то движения съгласны? Нали? Първо прави няколко пъти така напредназад, все едно направо и на наляво и надясно или в права линия, след което започва всякакви спирали, кръгове, нещо някакви други фигури да прави. Какие-то сложны пирое начинает сложни пируети. И ако това го съотносим към живота, то получается контроли создаёт осознав такое болест примитивновижение, то се оказва, че контрол всъщност създава някакво примитивно движение. А свобода създадат красоту. Свободата създава красота. Даже вот опять же недавно информацию видел квантовая физика почитайте прочетете квантова физика частицы предсказуемо кода за ними идт наблюдение дори частиците се държат предвидимо когато има някой който да ги наблюдава наблюда и само тогава когато ги наблюдават тоблюдение уходит там процес проходит В момента, в който наблюдението приключи, абсолютно различен процес се случва. Если вот это взять опять же переложить нажи как в жизни, когда контроль всё застывает, всё замирает, всё и същото същото е като и в живота, когато има контрол, всичко застива и замира, седи в в рамкинтрол, особено ако става въпрос за хиперконтрол. И ако преминем на следващия стадий, главный убийца спонтанности, страхът да не направиш грешка, всъщност това е главният убиец на спонтанността и на импровизацията. И също казват, че смъртта е най-добрият учител за спонтанността. Защото страхът ни от смъртта всъщност ни кара да да не се хващаме за някакви шаблони. Извиняюсь. Наоборот, страх смерти заставляе цепляться за шаблона, тоест обратното, страхът от смъртта ни кара да се хващаме, тоест за шаблоните. Ако си представим, че днес вече ни е последният ден, тогава задължително просто нещо ще направим по друг начин, по различен начин. То смотрите, даже во простая там нитка грузика, они могут в прямом смисле наставником стать. Тоест, вижте как най-простото, примерно някаква нишка с тежест на нея завързана, могат да ни бъдат наставник. Но чтобы, скажем, в себя погрузиться, иногда нужно такие вот буквально несколько вопросов задавать, чтобы внутри такой диалог пробуждающий начал происходить. И за да започне да се пробужда в нас някакъв вътрешен диалог, трябва да можем буквално няколко въпроса да си зададем. упражнение в разных и това сте го чували по различни начини в различни форми няколко пъти смотрите води такого плана но единия единият въпрос е следния останется от меня если убрать что я родитель руководитель там подчинный сотрудник и так далее то е какво ще остане от мен ако махнем това че съм роди дител, началник, служител, подчинен или каквото и да било там. Пробвайте този въпрос да го проработите. Какво ще остане от вас, ако се махнат всичките тези другите неща? Или другия, който още повече може да ви взриви мозъка. того, пока не научился бояться. Какъв бях преди да се науча да се страхувам? Представте, да. Представяте ли си го качала, какая там безграничност, пока не научили бояться, не научились бояться. Представяте ли си каква мощ и каква безграничност сме били преди да се научим да се страхуваме? И третия е какво бих правил, ако бях вече свободен. стремился и веднага нали съответно може свързани въпроси би ли се

Занимавал с това, с което се занимаваш в момента? Би ли се стремил към това, към което се стремиш в момента? Знаете, вот если в эту импровизация войти… Во, просто вчера во смотрел, смотрел и кода начали говорить, вдруг ты понимаешь, что вот если на импровизация сделать акцент, ну, в прямом смисле, как такой своего рода духовный путь.

А и мастер Вадим след вчерашния разговор, който явно доста му е повлиял, а се е замислил, нали, че ако, че реално ако се фокусираш върху импровизацията, можеш да го направиш като духовен път. И най-важното е, че ако това е импровизация, ти не трябва да го търсиш този духовен път. Но просто трябва да престанеш да си го закриваш за себе си.

И си спомня мастер Вадим как преди много години мастер е правил с него една много проста практика. Толи клуб, толи похож на поход или на клуб са били в гората. И мне завязали глаза, завързали са му очите. А он давал указание просто, например, там левому плечу, я должен повернуть налево. И той е давало указания. Примерно, ако го докоснат по лявото рамо, трябва да се обърне наляво. Ако го докосне по средата на гърба, да кажем, трябва да върви напред, направо; ако за дясното рамо го докосне – надясно движение и така да се движи, но закрыты глаза, кругом дере и просто капковения със затворени очи около дърветата, нали, то е пълно с дървета наоколо и само го докосват, а той трябва да върви. Моз активно включается. Мозъкът се включва активно и напрежение тоже. И напрежението също, буквально через 10 минут. Но буквално за 10 минути вече си заобиколил всички дървета, си ги обиколил, защото не мислиш, ами просто усещаш.

И когато са минали 15 минути, вече с лекота е ходел и мастера го е попитал: "Ти мисли ли за този момент?" И и мастър го е питал: "Ти в този момент мислеше ли?" И мастър Вадим е казал: "Не, чувствах". И той каза: "Ами ето затова ти беше лесно, нали, защото си се доверил и просто вървиш. И ако си разгледаме в живота как са нещата, има маса такива примери. Може би сте чували как, примерно, да кажем някаква операция се е провеждала. Изведнъж всички уреди са отказали и хирург просто продолжил операцию. И хирургат просто е продължил да да я прави операцията. Когда ему задали въпрос, он говори: ощщение руки просто знали делать и то спасло жизнь. И като са го питали, нали, какво е станало, той казал, че просто все едно ръцете му са знаели какво да да правят и това е спасило живота на пациента.

И вот здесь вот как раз есть тако и тук има един много тънк нюанс. Потому что импровизация - это тоже спонтанность - это не отсутствие правил, а это такое глубинное, глубокое доверие себе, а че всъщност импровизацията не е отсъствие на някакви правила, а а е много дълбоко доверие в себе си. Это вот деца очень хорошо пока есть такой возраст, они сечас поймут о чём. И мастър Вадим казва, че децата това много силно, много явно го показват и тези, които имат деца на такава възраст, сега ще разберат следващия пример. Примерно детенце, което е взело и рисува слънце, но го рисува зелено или не и не пита може ли да го нарисува така или не. погружн просто е потопен в това. Вот смотрите, а сейчас знаете это вот как интуиция, да? И сега мастър Вадим казва, че това е като интуицията. Вие нали вече достатъчно време тренирате, давайте как бы с одной стороны в сторону отойдм, но на самом деле это продолжение. И сега уж леко встрани от темата излизаме, но но реално е продължение. Представете си, че пред вас се намират три предмета: камен, камък, перо и чашка тплого чая. Второ е неуслова. Камен, перо и чашка тплого чая. Камен, перо и чаша топъл чай. По очереди дотрого предмета. Мислено се докоснете поред до всеки предмет. Даже не буду уточнять, просто знаю, что вы ощущаете. Тяга, тяжесть, лёгкость и тепло. Съгласна, усещате тежест, лекота и топлина, нали така? Но во тепер въпрос. И сега въпрос. А где вы думали? В тези докосвания къде мислехте и къде чувствахте? Или пропустили или го пропуснахте това? Думается то вча, когда выбираеш камень или это, а дальше чувства уходят, такие мысли. Ну, всё-таки думалась, то есть, понимаете, да, да, я извиняюсь, я, вообще-то, почувствовал полёт, когда я перо дотронулся. Я даже не почувствовал, я почувствовал какой-то ветер в лицо. Просто ты летишь. Это ощущение, да, ощущение лёгкости, да. А в отношении чая тёплого, кружки, чашки, весёлость какую-то, потому что вода и ты воду, когда пьёшь, лично моё, чем больше у меня воды в теле, тем мне веселее, в принципе. Угу. Поэтому я как-то вот завис, вообще ничего не почувствовал. Вот как-то вот просто ещё ничего не было.

Вот смотрите, вот здесь как раз это очень тонкая вещь такая, потому что мы уже вроде бы как практикуем и мы, да, мы ощущаем, вылавливаем, но даже здесь може да се появи там либо в отношении камня, либо в отношении пера, либо чашки може да се появи, че там ты думал, а тут ты чувствовал. И от этого тоже, я не говорю, что это обязательно, но от этого може да се случи такъв вакуум, зависание и, ну, как бы нету такого явного ответа. Смотрите, как первого вы сказали. Она фул улетела. Это больше связано с ощущениями, да, образное состояние. А тут почему-то зависание произошло в отношении камня. Я вот специально хотел… Извини. Да, Милен, мастер Вадим казва, че дори тука за такива малки неща реално може за някои от предметите от тези трите аа за нещо да се замислиш, а за нещо да се опиташ да го прочувстваш. И дори за такова нещо дребно може да се случи вакуум все едно и увисване, зацикляне. А не да не само да усещаш, ами да се опитваш и да мислиш по темата.

Знаете, во се вспомнил, видел такой урок, такой просто не знаю, классный, другого термина у меня нет. Показательный мастер сделал для одного человека, очень такого закостенелого в убеждениях своих. Мастър Вадим е гледал някакво някакъв видеоурок, просто някакъв супер супер готин е бил с някакъв много такъв закостенял човек. Какой-то такой сад и там старые дома были такие в Узбекистане. Били са в Узбекистан. А там някакви стари къщи е имало. А мастер там уже не раз был. И, в общем, он его после долгой беседы он понял, что легче сделать что-то, чем в разговоре продолжать. И мастерът е бил там, нали, и преди и вече с този човек въпросния му е било станало ясно, че е по-добре нещо да направи, нали, да покаже, отколкото да продължава дълги разговори да води с него. И он подвёл этого человека к старой двери и сказал: "Попробуй эту дверь открыть". И го е завел този човек до една от старите врати и му е казал: "Пробвай да я отвориш тая врата." И този се опитал, хванал дръжката, завъртял, почнал да блъска, нали, напредназад. Бросил ручку, посмотрел по сторонам, такая улыбка, подумал, что она разбухла от дождя, начал двумя руками толкать, а пуснал дръжката, решил, че от дъжда просто се се увеличила все едно вратата и почнал да блъска с две ръце. И казва: не заключена, нали няма не може. И мастерът се усмихнала и му казала: "Виждаш ли сега над дръжката, която я блъскаше, нали, я натискаше там това малкото пами и потини на себя. С два пръста го хвани и дръпни към тебе." Леко откри и вратата така със скрибуцане, със скърцане се отворила. Тоест убеждението, че вратата се отваря само в онази посока на натам, на натам, накъдето той си знае, че принципно се отваря и накъдето е свикнал да се отваря. Ако свържем тази импровизация плюс интуиция, не просто разбираме, че някои врати се отварят не натам, накъдето ние сме свикнали. Той в главата си въобще не е и допуснал, че може вратата да се отваря към него на посока. Блъскал е през цялото време на другата посока. И это было настолько показате… тоже наконец первый разслабился и заулыбался и начал чесать глаголо. И толкова показателно било това нещо, че човекът за първи път се е усмихнал, почнал да се чеши по главата.

Вот поэтому если уже про интуицию сечас говорю, значит у нас время подходит к практической части. И мастър Вадим казва, че щом е започнал да говори за интуиция, явно стигаме вече до практическата част. Добавили, придумали, да, ещё бы и показали, было вообще здорово в чате. А вие ще е хубаво, ако сте измислили някакви упражнения, ако сте пробвали нещо, нали, напишете в чата или поделили с тем, как вы нестандартно чтото сделали, а это как раз исти контроль привычны. Или да споделите как сте направили нещо свободно, импровизирайки, това ви е дало още по-голяма свобода, вместо да контролирате нещата.

Сега, когато се разделите по двойки, номер първия усеща по тялото си в някаква зона. Он в этой зоне може да предизвика и ощущать напряжение, а примерно напрежение може да усеща, топлина може да усеща, студ и може приятно ощущение и приятно усещане някакво изчислеващение. А вторият трябва да назове зоната и кое от тези четири усещания. Называете партньор ви, говори върно или неверно. Може би верно зона, но ощущение неверно. Може би ощущение върно, зона, но идеально кода и зона и ощущение. И казвате съответно на партньора, а и той казва дали е така или не. Идеалният случай е естествено, ако съвпадат и двете неща. Милен, ну давай 8 минут для разогрева. Кто нащупал? Кто дистанционный целитель есть у нас? Образовался? Нет. Поделитесь хоть кто-нибудь. Давайте не жадничайте. Можно я тогда мастер Вадим? Дадада. Мы работали в парезу. Интересно получалось. У нас было два попадания у неё. И у меня один раз я сказала, что было правое плечо и назвала чувства. Она говорит: "Нет". Ой, прошу прощения, лопатка. Вот она говорит: "Обе лопатки". А потом сказала такую деталь, что она представляла ветер, именно он дул с правой стороны. Ага. Интересные такие нюансы появляются в тренировках. Спасибо вам большое. Спасибо. Спасибо. Ещё у кого было вот прямо и попадание по состоянию, по ощущению и зона. Я работал с Виталием, мастер Вадим, а и я ощущал тепло в правом ухе. А а он говорит: "Ну что-то голова и тепло". А потом он говорит: "Ну, голову же нельзя". Я говорю: "Ну, я ухо думал". Поэтому он полностью попал. Спасибо. Спасибо.

То есть, смотрите, если вот всегда, я знаю, возникает вопрос: "Ну и что, что мы определяем там чувства и зону в теле и для чего и как это использовать?" Мастър Вадим казва, че знаеш от тука имаше, споделиха два примера как са успели, че винаги възниква въпрос: ами добре, нали, хубаво, определяме някаква зона, чувство някакво и какво нали това в живота как да го приложим? Това пиер Олександри ти… Когда вы приходите к одному и к зоне, и к чувству, у вас уже повышенная чувствительность просто даже если только на этот параметр сделать акцент. И мастър Вадим казва, че ако можете да определите и зоната и усещането там, чувството, това като първи показател е поне, че ви е повишена чувствителността, это перекладывате на жизнь уже другую категорию воятия. И това съотнесено към живота вече отваря съвсем различна зона на възприятия. Вы можете чувствовать человека, его состояние, чувствовать, нужно сейчас вести об этом разговор или не нужно, нужно идти и доказывать красоту своего проекта или не нужно? Нужно вообще встречу или не нужно создавать? А реално вие по този начин с такава повишена чувствителност можете да усещате човека срещу вас. Може да чувствате дали трябва изобщо да водите разговор с него, дали трябва точно в този момент да си показвате колко ви е важен и красив вашият проект. Дали трябва изобщо да си определяте среща с този човек? Възможност ощущения по времени в конце недели это как тело, да зона в теле. В конце недели, вредине либо там в начале недели можежно встретиться, позвонить, поговорить. Може също да усещате, както това е със зоната по тялото, може да усещате дали примерно е добре да организирате срещата в края на седмицата, в средата, в началото на седмицата.

То есть каждый раз говорил, ещё раз повторю, когда вы делаете практику, когда вы приходите к результату, заставляете себя думать, в том числе теперь ещё и импровизируеть, как вы это можете, скажем, дальше за пределы этой практики посмотреть в територии своей жизни. А, тоест мастър Вадим отново казва, повтаря, когато правите някаква практика, някакво упражнение, освен нали да конкретното нещо да видите дали има резултат, но мислете и вече и импровизирайте а как съответно това нещо да го ползвате в живота си по-натам, като какво може да ви е полезно? То, что чувствитеност у вас повышается, это 100%, но если вы это ещё и начинаете осознанно в отношении жизни самостоятельно. С моей стороны задача направление давать, но если вы самостоятельно, я просто вот, ну, неизбежно знаю, что будут результаты колоссальные, потому что вот сейчас в отличие от тех, кто не практикует и кто практикует постоянно, мне всё время идёт обратна связь, а там нет даже объяснений, как это происходит, но важен результат. И мастър Вадим казва, че 100% ви се повишава чувствителността, нали, с тези практики. Обаче, ако освен това съвсем осъзнато мислите как можете да ги прилагате в живота си нещата, неговата задача е дава някакви насоки. Обаче, ако вие самостоятелно го правите нещото, а той казва, че гаранция ще има колосални резултати, защото нон-стоп може да направи разликата между тези, които се занимават и които не се занимават, защото нон-стоп му дават обратна връзка какво се случва и казват, че резултатите са направо зашеметяващи. Неизвестными.

Сега следващата задача ще е с четири-пет неизвестни. Один партливо желание, либо свою мечту, фантазию. Единият партньор си представя или някакво свое желание, или мечта, или фантазия. Это може путешествие, это може быть какая-то вещь, это может быть какая-то, не знаю, там приобретение какое-то. Това може да е някакво пътешествие, някаква вещ или нещо, което иска да получи. Тоест абсолютно нищо не знаете. И само приятно и узнавать на и най-приятното е, че не трябва и да разбирате какво е, защото няма вие знаете. Прочувст прочувствовать можно. И знаю, что есть момент, когда вы говорите в точку о чём он мечтает и что это за мечта. Вот на это сделате настройку. И всъщност, нали, няма как да знаете какво е нещото, обаче можете да го прочувствате и точно да кажете какво е. Милен, давай также 8 минут. Така че по двойки сега единият си го мисли нещото, другият трябва да каже… Сразу два человека. Давайте говорите, кто попал точно признавайтесь. Есть попадание. Ага. Так, Виктор, что там было? А, Вадим Валентинович, очень удивительно, потому что такие вещи, они прямо так ярко фонят, и спрятать, наверное, их нельзя. Потому что когда вот душевно вкладывается, что у меня, что вот мы с ценкой были и что у неё, оно прямо вот вот я не знаю, как даже если пытаешься что-то другое ээ пропихнуть, ну не пропихнуть, это неправильное слово, а показать, но вылазиет то, что внутри и то, что держит. И эти вещи они озвучиваются прямо стопроцентно. И сам думаешь, пытался думать о другом, а вот это ж оно вот спрятано внутри, и оно вот горит и и это видт вот это вот. И точно также у ценки вот то, что она показывала, а оно прям красным по белому вот прям видно не спрятать. Спасибо, спасибо. Виктор каза, че е бил с Ценка и че просто има някакви неща, които толкова силно все едно се излъчват, а което ти е вътре и което гориш в него, че то на 100% излиза и че и той е попаднал и че и Ценка и тя я е познала. Каза, че даже се опитстваш се да мислиш за друго, обаче което ти е вътре, то просто се вижда явно и от и от другите. Ну, ещё один. Озвучте прямо вот конкретно. Как это вы озвучили? Можно, можно, да? А, смотрите, Фарукбег, э, я, в общем, мечтал, да, и мечтаю, э, побывать в космосе и полететь на Луну, походить по Луне. Он сказал, э, говорит хоккей, что-то там, это футбол, мяч, мяч. Вот. И мы вцепились за это, да, потому что вот, как вы учили, нюансы, детали просто вот не, ну, непонятные. То есть вот, а я-то представлял, как я, ага, в невесомости подлетаю, вот она круглая, мяч вот этот круглый, серый и он всё больше, больше. И вот он сказал мяч. И вот так интересно и удивительно, когда это всё форма космонавты. Да, да, да, да. Вот. То есть его мозг уже интерпретировал по-другому, но как бы схватилось-то правильно совершенно. Хорошо. У кого ещё ближе после перевода? Костя каза, че той бил Фарукбег и неговата мечта е да лети в космоса там, да ходи по луната, такива неща и си е представял как лети, безтегловно, луната кръгла. А Фарагбех му е казал, че нещо футбол, топка футболна и всъщност са се хванали за това нещо, нали, че луната е кръгла, просто че мозъкът му го е интерпретирал по по друг начин това, което е уловил, но че е уловил. Хм. Василь, да, спасибо, спасибо, спасибо. Ну, не начал я говорить, не знаю, кто-то другой, но раз вы мне извините, то направо именинника. Вот. Окей. Вот смотрите, вот такая интересная смесь получается. Ээ, что-то видится и точно видится и с какими-то выдумками, фантазиями. Вот у нас были с мы с Евгением Колесниковым были и в начале у него там было там на острове там Ferrari, там Абудаби, да, всё такое. А а я начал с парусом. Го, вижу какой-то парус, а потом я думаю, сначала приобретение, потом нет, это не приобретение, это кататься. И я вижу остров. И, ну, этот парус - это не статические что-то движение. Он говорит: "Я хотел тут на острове там возле Абудаби кататься на на этом на Ferrari". И получается, вот я говорю, смесь - это что-то такое ээ придуманное и какие-то детали, которые точно совпадают с тем, что ээ он видел. Вот у меня наоборот. Я говорю, я хочу здесь недалеко возле леса приобрести домик. А он говорит: "Вот я вижу, что вы идёте в паломничество там и там вижу много зелени". Я вижу дела тот дом возле леса, там всё такое. Вот опять вроде идём сразу путей, а потом собираемся где-то, что точно вот совпадает. Вот интересно. Вам двоим нужно сита. Спасибо. Васили, той е бил с Евгени и разказва, че все едно отначало от някакви измислени неща а тръгват и двамата и накрая се стигат точно в конкретното нещо, каквото е било. А Евгений е искал на острови около Абуби някъде на Ferrari да се вози, да кара. А, а пък Василе е видял някакъв кораб, който не е бил статичен, ами е бил в движение някъде около острови и всъщност с движението и с островите, нали, съвпадат нещата. После Василе това, което е искал е там около гората някъде наблизо да си купи а къщичка някаква малка. А Евгений е казал, че вижда някакво все едно като поклонническо пътуване, ходене и вижда къщичка в гората. Тоест по някакъв начин хваща накрая това, което е било. Спасибо.

Ну хорошо, давайте с вами тогда уйдм на внутреню практику. Немножко раслабитесь, наконец. Процифру 55. Да, я потом расскажу, когдани будет. Хорошо, давайте. А, камеры, звук проверьте. А сейчас я Милену. Так, организатор. Всё. И только кто хочет, только кто переводом с переводом вы идёте. Кто не хочет, никуда не ходите. Да, здесь оставайтесь. А камеры тоже звук отключите, чтобы устойчи связь была. Секунду. Закрываем глаза, садимся удобно. И дайте сейчас себе позволение, что эта работа, эта практика поможет вам сейчас освободить, возможно, своё ранненое эго и восстановить, выстроить внутренний баланс. Мягко, глубоко дышите. Позвольте скопившемуся напряжению в ваших мышцах максимально расслабиться, раскрепостить своё тело с каждым выдохом и вдохом всё больше и больше. С расслабление. Представьте, что вы находитесь в зрительном зале театра. Вы в полном одиночестве. Вы смотрите на сцену, закрытую тяжёлым занавесом. Вы один и одна в целом зале. Через время ваши глаза привыкают к освещению. И через какое-то время вы чувствувате, че за занависом находится какая-то часть вас, которая выражает в вашей жизни такие эмоции, как тревога, злость, страх. Не боритесь, не сопротивляйтесь. Просто примите и пригласите эту часть себя выйти из-за занависа к вам, показаться вам. Вы можете увидеть, возможно, какое-то крошечное проявление в вас, маленького, маленького, напуганного, а может быть что-то не совсем уловимое, не совсем чёткий образ. Не расстраивайтесь, если вы даже ничего не увидите. Это возможно, но вы можете общаться с этой частью себя благодаря вашим чувствам. И теперь предложите ей рассказать, о чём она думает. Дайте ей знать, что вы выслушите всё, что она захочет вам рассказать, очень внимательно. Позвольте ей рассуждать. Позвольте ей проявлять свои чувства, выражать эмоции так, как ей захочется, а вы внимательно слушаете и принимаете. Хотя она, возможно, може и нищо да не говори, но вместо этого направляет вам мысли или какие-то образные картины. Чтобы она не пыталась вам сообщить, просто выслушайте, не перебивайте, примите. И когда она закончит. Представьте, что вы поднимаетесь с кресла, медленно идёте по ступенькам, ведущим к сцене, подходя всё ближе и ближе. Подойдя, спросите, что ей нужно от вас. И, возможно, вновь увидите, почувствуете или даже услышите ответ. Дайте этой части вас обещание, что вы будете заботиться о ней, любить её, принимать. Поблагодарите её за всё, что она вам показала или ответила. И прямо сейчас возьмите мягкое одеяло, как для детей, и заверните с любовью в него эту часть себя. Окутайте. Создайте колыбель любви. Прижмите крепко-крепко к сердцу и скажите, что там, где есть любовь, не надо ничего бояться. Соберите в себе словно белый свет всей любви, которая строится со вселенной. Пропустите его в ту спящую часть вас, с которой сейчас вы общались. Ощутите, как она, создани вами колыбели, постепенно наполняется вашей наполненной любовью и миром. Охватите этим состоянием всё внутри и вокруг себя. Создайте это как очищение и преображение. А сейчас спроси… спросите себя. Кто говорил с этой частью вас? Какая часть вас создала колыбель и её пеленала с заботой? Каково вам смотреть глазами своей души, глазами своей искренности? Но при этом не забывайте, что вы не чувство той небольшой вашей части. Ваш внутренний свет намного больше этого. Она никогда не может ограничить вас, за исключением того, что иногда хочет, пытается время от времени что-то навязать и показать своё тёмное. Но свет и любовь растворяет всю темноту. И сейчас вновь прислушайтесь и обратите внимание на себя на перемену в ваших чувствах, в вашем сознании, мыслях, на то, как они восстановились и обрели гармонию. Посмотрите на этот мир, словно обновлённым зрением. Вы чувствувате, как это легко. Запомните эту лёгкость. Запомните эту чистоту. Запомните это наполнение, спокойствие. Напитайте этим состоянием уже в тишине. Эта практика убирает определённые помехи, убирает помехи на пути к вашей природной чувствительности. В этой практике не остаётся место для зависти, так как это также одна из практик для укрепления и тренировки духа… Вновь создайте благодарность себе за ещё один шаг в познании себя, за ещё одно прикосновение к той части вас. Спасибо. Вот и вернулись здесь тоже.

Как вы, как ощущения?

Каждый раз всё, что говорим, должно стираться после практики. Если так происходит, то хорошо. Ой, что-то расставаться не охота. Ну, придётся. Ладно, спасибо большое. Увидимся с вами. Отдыхайте хорошо. Лето наступает. Так что уже тут пару денёчков и лето настоящее. Так что давайте не теряйте дни. Спасибо. Спасибо большое. Благодарю. Спасибо. Благодарю. Благодаря Миленка. Спаси больше. Спасибо большое.