Transcription
Здравейте, прекрасни момичета и момчета! Как сте днес? Радвам се да ви видя и днес. Продължаваме с макронутриентите, като ще ви разкажа малко повече за може би най-голямата категория, най-главната категория от макронутриентите – протеините, или така наречените белтъчини.
Почти във всички хранителни режими, почти винаги в храненето и въобще в диететиката, засягаме темата с протеините. Възможно ли е човек да се храни без протеин? Наистина ли е толкова важно месото и яйцата? Можем ли да живеем пълноценно и здравословно ли е гладуването, неприемането на протеин? Нека сами да отговорите на този свой, тези свои въпроси, като аз ще ви разкажа малко повече за това, всъщност какво са протеините и каква роля и функция имат в организма ни.
Протеинът е основен компонент, градивен на живата тъкан, на всяка клетка. Протеините са градивни елементи на ензимите, а ензимите са катализаторите на биохимичните процеси в тялото. Протеинът е градивен елемент, основен компонент на хормоните в човешкия организъм, основен елемент, градивен елемент на почти всички тъкани и органи в живото тяло, в живия организъм. Тук не говоря само за мускул. Протеинът е градивен елемент на кожа, на коса, ключов за колаген, производство на колаген, важен за ставите ни, костната структура, самото смазване на ставите ни. Протеинът е градивен елемент на нашите органи. Протеинът е част от кръвта и кръвната плазма. Ако в човешкия организъм няма протеин, няма живот сам по себе си.
Протеинът се разгражда под, под метаболизирането в храненето до аминокиселини. И тук, за да ви го обясня по-нагледно, ако си представим, че тухлите в тялото ни са всъщност протеина, то тогава материалът, от който са изработили тези тухли, са аминокиселините. Успях ли да го обясня? Надявам се да. Аминокиселините, от които се изграждат тухлите в тялото ни, са 20 на брой. 12 от тях са аминокиселини, които човешкият организъм може да произвежда сам, дори и да не ги приемаме през храната, а да приемаме мазнини и въглехидрати, тоест да се храним, храним с други компоненти. Имаме витамини и минерали, имаме вода, тоест тялото ни съществува пълноценно, тялото ни може да си ги произведе само, така че ние можем да продължим да съществуваме, просто с не толкова качествени тухли. Осем от тях обаче са есенциални, те са ключови, наричаме ги незаменими аминокиселини, защото тялото не може да ги произвежда. Ние ги набавяме единствено и само през храната.
Ето тук идва разликата между растителен и животински протеин. Когато говорим за животински протеин, всички животински източници на протеин, в по-голяма степен от тях, съдържат и всичките осем аминокиселини, които тялото ни не може да произведе само. Как се случва това всъщност? Яйцето, белтъкът от яйце, месото, дроб, дробчета, сърца, извара, млечни продукти, съдържат тези аминокиселини, които са незаменими и които всъщност са аа, се набавят единствено и само от храната. Когато обаче говорим за растителен източник на протеин, всъщност най-богатите храни, които са източник на протеини, са бобови: грах, соя, боб, леща, червена леща – източник на протеин от растителен произход; за семената и ядките: конопено семе, ленено семе, овесени ядки, кашу, бадем, лешник, бразилски орех – източник на протеин от растителен произход; са и някои зеленчуци, някои повече, други по-малко: кел, спанак, брокол са източник на протеин също. Разликата е, че храните можем да делим на две категории: храни, които са пълноценен източник на протеин и храни, които са непълноценен източник на протеин. Къде е разликата? Именно в тези осем, има една девета, която е спорно дали е незаменима или заменима, да кажем осем аминокиселини, които са незаменими, които човешкият организъм не може да произвежда. В животински протеин те съвкупно, заедно, присъстват, докато в растителните храни, в общи линии, трябва да комбинираме различни растителни храни, за да набавим и осемте незаменими аминокиселини, тъй като източникът на протеин не е пълноценен, няма ги всички заедно, в съвкупност. Това е основната разлика.
Какво обаче се случва, когато протеинът попадне в тялото ни? Всъщност къде започва храносмилането на протеините? В устата или в стомаха? Само въглехидратите се разграждат още в самата ни устна кухина, под въздействието на слюнката. Белтъчините и мазнините започват да се разграждат по-надолу в храносмилателната система. В случая протеинът започва своето разграждане в стомаха. Искам само да уточня тук: когато попадне храна в стомаха ни, стомахът е – представете си една торба, място за съхранение, където храната стои и там всъщност средата е силно киселинна, рН-то е до 2, и по-силно киселинна среда е стомахът ни. Малко по-надолу започва дванадесетопръстника, където всъщност текат основните храносмилателни процеси в човешкия организъм, под въздействието на солната киселина и на ензимите, които произвежда нашият панкреас, панкреатичния сок и разбира се, и жлъчната течност. Така че там текат основните процеси на храносмилане, там вече средата доста се алкализира и рН-то е 5-6 и по-, тоест доста по-алкална среда. Храносмилането на белтъка, на протеина, започва още от стомаха, с под въздействието на така наречените пепсини. В момента, в който стомашното съдържимо попадне в дванадесетопръстника, под въздействието на солната киселина, пепсините се неутрализира и тогава идват наред вече храносмилателните ензими, които идват от солната киселина, от черния дроб, който всъщност произвежда жлъчния сок. Тук една уговорка: черният дроб произвежда жлъчния сок, който се съхранява в жлъчен мехур. Орган като жлъчка в човешкия организъм няма. Наричаме течността и мястото, където се съхранява, е жлъчен мехур, а самата течност – жлъчка, и тя се произвежда от орган – черен дроб. Това е важна уговорка и е така хубаво, че тук се подсещам да ви го кажа, защото жаргонно сме свикнали да смятаме, че ние имаме орган жлъчка и този орган жлъчка произвежда жлъчен сок и че когато говорим за камъни в жлъчката, все едно този въпросният орган се е разболял и не функционира правилно. На практика, отстраняването на жлъчката, така казано, е премахване на жлъчния мехур и жлъчният сок продължава да се секретира, той се секретира от черния дроб, просто се излива директно в дванадесетопръстника. И в този ред на мисли, по-нататъшното разграждане на протеините и на белтъчините до аминокиселини, градивния елемент на тухличките, се случва в дванадесетопръстника. Там всъщност протича този процес. Малко по-надолу, разградената храна слиза към тънките черва и там започва резорбцията на хранителни вещества и транспортирането им до клетките. Като може да се каже, че метаболизиране на белтък има даже и в дебелото черво, като там вече има вторично метаболизиране на белтъците, които често са свързани с гнилостни процеси и отделяне на токсини, които пък токсини се филтрират през черния дроб. Точно затова, когато имаме завишени чернодробни ензими, по-високо съдържание на на АСАТ, ГГТ, ние казваме: намали животинската храна, намали месото, по-малко яйца, не натоварвай черния дроб. Това е причината, поради която когато имаме проблем със жлъчката, жлъчния сок, жлъчния мехур, ние също казваме: храносмилането е пряко свързано с жлъчния сок. Ние също казваме: по-леки меса, без яйца. Яйцата са белтък, директен протеин, който изискват по-силна ензимна преработка. И докъде стигнахме? Въглехидратите са директната енергия, която ни дава храната, а протеинът – градивният елемент, структурен елемент за производство на всички тъкани и клетки в тялото ни.
В този ред на мисли, можем ли да живеем без да консумираме протеини? Ако имаме добра консумация на мазнини, въглехидрати, вода, минерали и витамини, определен период от време, стъпвайки на катаболни процеси в тялото ни, там може… когато говорим за катаболизъм, тоест когато говорим за разрушаване, разрушителни процеси в тялото ни, следствие изхранване, разбира се, първостепенно организмът се изхранва от мазнини, но когато дълго време не приемаме калории, организмът ни търси материал и разгражда и мускул. Точно затова, когато искаме щадене на мускула, мускулът да остане, да трансформираме мазнините, ключово е движението, двигателната активност, така че мускулът да бъде подлаган на двигателна активност, ключово е пиенето на водата и ключов е прием на протеин, така че мускулът да се възстановява след като има физическа тренировка и да не допускаме загубата на мускулатурата ни. Е, ако се храним без протеин и сваляме килограми, в калориен дефицит сме, можем ли да гарантираме съхранение на мускула? Оставям го за вас, след информацията, която чувате тук. Искам още нещо да кажа: когато обаче говорим за животински протеин, искам да направя една уговорка: метаболизирането на животинския протеин е свързан с по-силно киселинни процеси в тялото като цяло. Киселинните процеси са нездравословни процеси за организма ни и, и като цяло животинският протеин, освен протеин, е богат на мазнини и тези мазнини са от животински произход, които са пряко свързани с холестерола. Когато говорим за мазнини, ще разкажа малко по-подробно и за тях, но на този етап просто имайте предвид, че животинският протеин върви ръка за ръка и с мазнини, които мазнини пък влияят на холестерола и като цяло животинският протеин е по-високо киселинен като метаболизиране за тялото ни. Ако говорим за алкално-киселинен баланс, растителните протеини са по-лека храна, чували сме го, това – по-лесна за храносмилане и по-алкална, която ни кара да се чувстваме по-леко, която, след която обаче огладняваме по-скоро, а която обикновено влияе повече на инсулина и съответно, тъй като освен протеин има високо съдържание на въглехидрати, растителният протеин оказва влияние върху инсулина и е пречка за повдигане на стойностите на инсулина. Краткосрочно е добре да се храним с растителна храна, защото по този начин алкализираме тялото си. Краткосрочно погледнато, да можем едно хранене или няколко дни да не приемаме животинска храна и това даже бих казала е полезно за организма ни, точно защото алкализираме организма си. Той има запаси и дори едно хранене да не приемаме всички аминокиселини, няма нищо страшно. Организмът ни е една умна система и тя няма нужда във всяко едно хранене да приема всичките осем незаменими аминокиселини. Разбира се, нужно е обаче поне веднъж седмично да набавяме абсолютно всички аминокиселини, които са незаменими и когато дълго време не приемаме всички аминокиселини, ето тогава организмът ни влиза в страдание, ето тогава започват процеси, свързани с катаболизъм, катаболни процеси, както и обратно, ляването с животинска храна също е фактор. Не е нужно във всяко хранене да имаме месо или яйце. Вие сами виждате, имате много хранения в режима си, в които нямате нито месо, нито яйце, нито риба, имате само млечен продукт, а има и хранения, в които няма дори и млечен продукт. И да, не е нужно да приемате едновременно всички видове аминокиселини. Организмът ни няма нужда от това, това по-скоро би го натоварило, по-скоро трябва да е разумно и през определен период от време да даваме на тялото си това, от което се нуждае. По правило, поне веднъж седмично тялото ни трябва да получава всички нужни незаменими аминокиселини и ежедневно да има прием на протеин, ежедневно, не на всяко хранене, ежедневно. Тук една уговорка: защо не ядем месо и млечни едновременно? Първо, заради различните ензими, които разграждат месото и млечните; второ, заради процеса на мазнини, които се съдържат в месото и млечните и тези, тази гнилостна допреотка на белтъка, която натоварва черния ни дроб като отпадъчни продукти в дебело черво; и трето, защото това, общо казано, при хора с висок метаболизъм не ни помага да го задвижим и да постигнем по-ниска метаболитна възраст. Докато метаболизмът е висок, докато цифрата на везната показва висок метаболизъм, е хубаво млечните и месото да не ги приемаме заедно. И когато имаме растителен протеин от типа на грах, леща, червена леща, да дадем възможност организма ни да го усвои правилно, да не натоварваме тялото си с животински и растителен едновременно. То няма нужда да приема всички аминокиселини едновременно, той има нужда от разнообразие, има нужда да поема различни аминокиселини, различни градивни елементи от различни източници, така че да се храним, как? Пълноценно. Дозата прави отровата и обратно. Разнообразяването, даването на разнообразно хранене, осигурява баланс. Важно е от ваша страна и да боравите добре със зеленчуците. Хапвайте различни зеленчуци. Добър източник на протеин са: кел, спанак, коприва, брокол – добър източник на протеин; суровите ядки – чудесен вариант за следобедна закуска; семената – отличен вариант за закуска сутрин с кисело мляко или просто хляб, който да има семена – растителен източник, лесно смилаем, лесно метаболизира, а в същото време пълноценен аминокиселини и разбира се, поддържащ добрия алкално-киселинен баланс. И отново ще кажа: за да имаме правилен метаболизъм, без значение дали говорим за въглехидрати, мазнини или протеини, ключово е пиенето на какво? На вода! Така че, ако искаме добро метаболизиране на протеина, през целия ден, с изключение на половин час преди хранене и половин час след хранене, пийте достатъчно количество вода. Спирам дотук, за да не удължавам твърде много видеото. Надявам се то да е полезно за вас, да ви дава интересна информация, която да ви, да ви кара да си обясните основни процеси в организма ни. Очаквам вашите споделяния, въпроси, нещо, което възникна, възниква в съзнанието ви, без значение дали като казус, въпрос или просто като осъзнаване. Ценна е вашата обратна връзка за мен. Как гледате на протеините? Кои са вашите по-любими, растителните или животинските? Кой е любимият ви протеин? Кое бихте хапвали с удоволствие и кой е този протеин, който не ви е съвсем любим, но знаете колко е полезен и въпреки това го хапвате? Пожелавам ви слънчев и прекрасен ден! До скоро!