Transcription
Здравейте, прекрасни момичета и момчета! Как сте днес? Днес искам да ви обърна внимание и да ви фокусирам върху вечерния глад. Бих искала да започнем със споделяне в тази посока. Усещате ли, след като вече сме спазили режим определен период от време, да се връща старият навик за глад вечер? Тоест, нуждата от това да си хапнем нещо сладкичко вечерта, от това въобще да сме гладни за нещо вечер? И правите ли асоциация този глад вечер за какво е? Глад за сладко? Яде ми се нещо сладкичко, точно, конкретно, сладкичко. Глад, защото просто много съм гладна. Празно ми е. Гладен, празно ми е на стомаха. Чувствам празнота. Празнота. Имам нуждата да ям. Да ям нещо калорично. Да ям нещо солено. Да се нахраня. Просто ми е гладно. Или по-скоро психосоматичен глад. Глад, свързан – яде ми се сладко, след това солено, после пак сладко. Нямам усещането да се насищам, да се наяждам. Има ли подобни прояви при вас? Ценна ми е вашата обратна връзка, вашите споделяния в тази посока. Ако говорим за връщане на стари навици и затова старите навици да са саботьори на резултата ни, глад вечер – един от тях ли е? Дава ли ви симптоматика и дава ли ви сигнал към текущия момент във връзка с глада вечер?
Искам да ви споделя основното, което бих искала да запомните и да практикувате: когато душата е гладна, когато нямаме позитивни емоции за нашата духовност, за нашата емоционалност, тогава тялото ни също гладува и проявите са свързани с глад. Много често серотонинов дефицит, допаминова зависимост или пък по-високи нива на кортизол от през деня са фактор за глад вечер. Другояче казано, липса на позитивни емоции през деня, свикнало, привичка стара към по-голям прием на въглехидрати назад във времето или пък по-голям стрес от през деня са фактори, които играят роля върху глада вечер. И това са трите основни фактора. И когато се чувстваме гладни вечер, нека да не започваме да обвиняваме себе си: „Ето ме, нямам воля, пак си връщам старите навици, лаком съм, лакома съм“ и какви ли не още думи не съм чувала. Не винаги това е така. Помисли дали пък нямам серотонинов дефицит? Серотонинът – хормонът на щастието, там всъщност, откъдето получавам енергия. Какво хубаво днес направих за себе си? Какво хубаво днес се случи за мен? Много често ние имаме хубави ситуации, събития от през деня, случки, аа, но не ги отразяваме като такиви. Приемаме ги като даденост, пропускаме ги, подминаваме ги, без да им дадем значимост. И да, на практика всеки един човек, всеки един от нас има хубави ситуации от деня, но когато не им дадем нужната значимост, не ги отразим като нещо хубаво, което ни се е случило, все едно го няма. Дали пък не е някаква стара допаминова зависимост? Тоест, прекалено съм свикнал с прием, приема на въглехидрати. Прекалено съм свикнала с това да ям шоколад. Години наред го правя и старият навик проговаря в мен, също както всяка друга зависимост. Дали пък не се получава гладът следствие на по-високи нива на кортизол от през деня? Много беше напрегнат денят ми на работното място, имах повече стрес, имах критична ситуация в работата или пък притеснена съм за родител, за дете и тогава също глад вечерта може да е проява на това емоционално състояние.
Всичко това е прекрасно. Аз съм го споделяла, вие го знаете. Ако не сте го чули от мен, със сигурност сте го чули и видяли от друг или сте го прочели в интернет. Чудесно! И сега какво да направим? Когато качвам видеа в посока психология, за мен е много ключово да ви дам посока, да ви дам изход. Всичко това да знаем защо се случва, каква е причината, е прекрасно и основата в това да намерим решение, но всъщност същината е в решението. Днес няма да ви давам задачка, която да изпълнявате в тефтерите си. Днес по-скоро ще ви дам друга задачка: наблюдавайте себе си, усетете как се чувствате вечер. Има ли прояви на психосоматичен глад, глад свързан с емоциите ни от деня или по принцип? Ако да, къде бихте класифицирали този, този глад, по коя от трите категории? Какво може да направите още веднага, в момента, в който чувствате глад? Следвя да разсеете вниманието си от храната, от глада и да ангажирате мисълта с приятна за вас дейност или дейност свързана с физическа активност. Тоест, вариант едно е да правим нещо любимо, нещо, което обичаме: да играем народни танци, да си пуснем музика или някакви други танци, които харесваме. Или ако обичаме да така, да чистим, да започнем да чистим. Или ако обичаме да готвим, да започнем да готвим, въпреки че готвенето не го препоръчвам като действие, поради факта, че е свързано с храна. Нещо, което обичаш и правиш с удоволствие, да се заемеш с тази задачка и да, да извършиш определено действие с удоволствие. В случай, че няма възможност, защото е вечерта, късно, нямаш сили, енергия, работи с тялото си, работи в посока движение. Пусни си клипче с йога упражнения и ги направи. Направи някакви други упражнения в домашни условия. Качи се на велоаргометъра, на крос тренажора. Обуй маратонки и, въпреки че е в 10:00 вечерта, направи една 20-минутна разходка, там където е осветено, там където няма кучета, за да не намираш оправдание за себе си. Сло… вземи си слушалки или поговори с някой по телефона, докато се разхождаш. Ходи бързо, с бърза крачка. Вземи със себе си бутилка вода, няколко желирани бонбона, ако ти се дояжда сладкичко и направи 20-минутна разходка. 20 минутки са напълно достатъчни, така че да възстановим хормоналния баланс, следствие на който е емоционалното хранене. Не можем да твърдим, че има емоционално хранене и да не направим връзка с хормоните ни. Емоциите и хормоните са пряко свързани и винаги когато има емоционално хранене, когато храненето е следствие на определени емоции и искаме да повлияем, следва да повлияем по обратния ред, през хормоните на тялото. Двете посоки: физическа активност, натоварване на тялото, чисто физически, разходка, упражнения, йога или любимо занимание, занимание, което обичаш, което би искал да правиш с удоволствие. За мен в такава посока най-работещото е обуването на маратонките и излизането в града на разходка, било то и по-късно. Аз много обичам да се разхождам, обожавам това като действие. Винаги използвам времето да слушам видео или пък да говоря с някой по телефона, тоест съчетавам полезно с приятно. Правенето на йога и на медитация също е добър вариант, защото успокоява, укротява ума и тялото ни.
Друго, което може да правиш, е да си предизвикаш позитивни мисли, мисли в главата, които те карат да се чувстваш щастлив. Мечтай, анализирай успехите, които имаш дотук, предначертай розово и прекрасно бъдеще за теб и своето семейство, като мисловен процес. И още нещо в посока позитивните мисли: много важно е в такъв момент, когато усещаме такава лабилност, да подходим с доверие към бъдещето. В голяма част, особено когато говорим за така кортизоловите… в бъдещето… не съм сигурна ще се справя ли, не съм сигурна взех ли правилно решение, не съм уверена дали това, което предстои е добро, лошо… Ако просто имаме доверие към Вселената и бъдещето и живеем с идеята, ама дълбоко в себе си, с идеята, че всичко, което ми се случва тук и сега е за мое най-добро, всичко, което ще се случи за бъдеще също е за мое най-добро и дори и понякога нещата да изглеждат критично, лоши, негативните пак са за мое добро. И ако ние живеем с тази ясна вяра и така доверие към бъдещето, много по-лесно можем да уравновесим мозъка си, мислите си, емоциите си и храненето си в тази посока. Още една задачка: когато усещате напрежение, свръхумора, негативни мисли, недостиг на време, недостиг на енергия, помислете: „Имам ли достатъчно добра организация?“ Понякога лошата организация, недобрата организация е фактор за емоционално хранене, за преяждане вечер, за глад вечер. Какво можем да направим в тази посока? Първото и най-важното е: което можеш, преорганизира! Направи своята организация, като винаги си остави аванс от време. Тоест, нека не всяко нещо да бъде разпределено и разгра… но до минутка, а да има някакъв аванс от време, да има една добра организация на ежедневието ти, на дните ти, на седмиците ти, на годината ти. Делегирай! Научи се да делегираш, да даваш отговорност на някой друг, който може да свърши нещо вместо теб, с ясната оценка, че може би няма да го свърши по също толкова добрия начин, ко… който ти можеш, но ще ти освободи време, така че да може да постигнеш нещо друго или да доусъвършенстваш вече започнатото. И разбира се, най-важното, трето в посока организация: намери съмишленици! Друг човек, други хора, с които имат общи цели, с които имат общи възгледи: съпруга, децата, бизнес партньор, служител, някой, с който гледате в една посока, така че да правите действия, водещи до резултат. Ако времето не достига в семеен аспект, тоест, няма време да се изчисти, да се сготви, да се оправи всичко е на мен, намери съмишленик, някой, който покрай теб също му е важно да е чисто, да изглежда добре, а иска да има чисти дрехи, всичко да е изгладено. Може би дъщерята, може би приятелката на сина, може би съпруга, съмишленик. Когато времето не достига на работното място, помисли каква е крайната цел, това, което шефът е възложил като задача, което изисква от нас, коя от колежките ти има сходна цел и работата е пряко свързана със същата цел. Поговори, раз… подели с нея, така че двете заедно, двамата заедно да вървите към една и съща цел. И не забравяйте: отговорността за това, което сбъдваме или това, което не сбъдваме, е изцяло наша и ние определяме ежедневните си действия, ние определяме ежедневните си емоции и ние влияем на 100 цента върху емоционалното хранене.
Днес ви каня да ми споделите: усещате ли при вас емоционален глад? Вечерният глад идва ли като саботьор в спазването на режима ви или по-скоро може да кажете, че това е навик, който вече изградихте успешно? Справяте се с храненето до осем и сте щастливи, доволни от това, че този навик е трайно залегнал в ежедневието ви и не позволявате неканени гости да идват във вашия живот, като например емоционално хранене, вечерен глад. Ще очаквам вашите споделяния в тази посока. Прегръщам ви и ви пожелавам слънчев и прекрасен ден! До скоро! [музика]