Transcription
Здравейте, прекрасни момичета и момчета! Как сте днес? Радвам се да ви видя! Днес ще си поговорим на една по-специфична тема, по-различна от тези, които съм водила досега от началото на курса.
Чували ли сте за психосоматичен глад и имали ли сте някога проява на психосоматичен глад? Важна ми е вашата обратна връзка, важни са ми вашите споделяния. Какво означава психосоматичен глад? Обичайно той се проявява вечер, тогава когато навън е тъмно и нашият серотонин, като хормон, е в по-ниски стойности. Серотонин е хормон на щастието. Обратно на серотонина, допамина – хормона, който е пряко, пряко свързан със зависимостите – дава индикация за дефицит в организма ни и изпадаме в едно състояние, в което забравяме, че сме на диета, забравяме, че спазваме режим, забравяме, че правим нещо за себе си и отиваме в крайност. Крайност означава, най-общо казано, ами ще си хапна днес, и от утре пак се връщам в режима. Ще си хапна един шоколад. Така или иначе съм нарушила, с шоколада ще си хапна и нещо соленичко, после пак нещо друго, сладичко – само днес. Утре вече влизам обратно в режима си.
Случвало ли се е при вас подобно състояние назад във времето? Не говоря за сега, в периода, в който спазвате. Имали ли сте проява на психосоматичен глад? Кога обикновено той се появява? Тогава, когато има дефицит на емоции или когато има по-високо ниво на кортизол, по-високо ниво на адреналин през деня и има по-голямо ниво на негативни емоции. Обичайно, когато имаме силен стрес на работното място, когато сроковете ни притискат, когато се чувстваме неудовлетворени от това, което сме успяли да направим днес, когато се чувстваме неоценени, неразбрани, подценени от други колеги, работодател, когато имаме някакво вътрешно недоволство от живота, който живеем. Може да бъде свързано с близки хора, с роднини, със семейна среда. Тогава, когато не нещо реално негативно се случва в живота ни, а когато ние приемаме случващото се по негативен начин. И тук искам много ясно да разгранича: за един човек сериозна трагедия е дори счупен нокът; за друг човек дори загуба на близък човек би могло да бъде погледната философски и да не създава сериозен стрес. Не е важно какво ти се случва, какво е ежедневието ти, каква е работата ти, какви са близките хора, с които общуваш и отношението им. Важното за проява на психосоматичен глад или за отсъствие на психосоматичен глад е ти как приемаш външните обстоятелства, тоест по какъв начин ти ги преживяваш: позитивно, негативно, като недостиг, като дефицит, като пре- свръх приемане на негативна емоция.
Днес ви каня да поговорим за психосоматичния глад. Много често наистина има проява на психосоматично хранене, но още по-често ние смятаме, че следствие на стрес, преумора, свръхнатовареност, ние сме гладни вечер и понякога използваме психосоматичния глад като заблуда, като като оправдание пред самите нас. А проблемът е коренно различен. Ако ти си започнал хранителен режим, в който имаш много сериозен дефицит на хранителни вещества – микро и макронутриенти; ако хранителният режим не е подходящ за твоя здравен статус или не е добре калкулиран като калории за твоето текущо състояние, тогава винаги вечер, в края на деня, недостигът на хранителни вещества ще кара тялото ти, мисълта и психиката ти – в синхрон, и 3-те – да търсят още, да си гладен на чисто физиологично ниво. Тук, когато си в изчислен хранителен режим, това състояние чисто физиологично не следва да го има. Тоест, ако чувствате глад вечер, този глад не е физиологичен, той по-скоро е психосоматичен и следва да помислим защо се появява: твърде уморена ли съм днес, разочарована, неудовлетворена, много ли ми дойде стреса или пък нямам време за себе си? Да помислим в тази посока коя е причината, която го предизвиква, но и да сме наясно, че нашият неуспех преди, всички ситуации, в които сме изпадали преди, не означава, че ще се повторят сега. А защото теоретично, ако ти си жена с 80 или повече от 80 кг и си се опитвала да правиш лунна диета всяка седмица, на веднъж в седмицата, в която да си на 600 калории само от плодове, абсолютно нормално и естествено е вечерта тялото ти да търси и протеин, защото ти през целия ден не си подала нито грамче протеин и да си гладна, да си гладна за месо, за кашкавал, за яйце, за нещо, което да е храна. И тогава проблемът не е психосоматичен и не е защото ти нямаш воля или защото куп други оправдания съм чувала, а а защото просто храненето е неподходящо за теб.
Днес ви моля да споделите: имали ли сте проява на психосоматичен глад назад във времето? Случвало ли ви се, следствие на изживяни или неизживяни емоции, следствие на изказани или неизказани думи, преживявания, да проявявате автоагресия през психосоматично хранене, през хранене без да съм гладен, просто ям за удоволствие, ям, защото така се чувствам по-добре, ям, защото така ми става по-спокойно, ям, защото така се чувствам моментно по-щастлив, дългосрочно по-нещастен. И как е сега? Усещате ли разлика в тази посока? Гладни ли сте вечер? Проявява ли се онова дяволче в главата: „хапни си малко, нищо няма да ти стане” или „наяж си се хубаво днес, пък от утре отново ще влезеш в режим”? Ето, видя вече работи, знаеш, че работи, днес си хапни, пък утре вече ще си спазваш. Пак не му се поддавайте! Излизането от режим обикновено и обичайно е сериозен саботаж. Да влезеш след това обратно изисква време – ден, два, три – чисто психологически да се настроиш обратно, да станеш стриктен, както в началото си бил. А това отлагане те връща с почти седмица назад. Заради няколко часа прегрешения, буквално можем да се върнем със седмица назад. Така че, ако това дяволче възниква във вашата глава, идва при вас, прогонете го! Не му позволявайте да ви дава грешни съвети.
И още нещо в тази посока: още сега, в курс начинаещи, аз бих искала да ви провокирам да слушате тялото, да чувате тялото си. Тялото ви говори, то ви казва кое му е добре, кое не му е добре с нашите усещания, с нашите емоции. Но имайте предвид, че тялото, като като всяко друго същество, има поля, полярност, поляритет – положителен и отрицателен. Всичко във вселената е така – ин и ан. Нашето тяло ни казва истината и можем да му се доверим, когато то е отпочинало, когато е на добро енергийно ниво. Обичайно това е сутрин, след като се събудим, след като сме станали от сън. Тогава нашите вибрации и енергия са в най-високо естествено ниво, то – естествено, без да сме го провокирали ние с мисли, с техники. Така че, когато се събудите сутрин, в първата половина на деня, ето тогава обърнете внимание как се чувствате: по-леко ли ми е, по-свежо ли ми е, по-гладно ли ми е, сит ли съм? Какви са нуждите ми? Какво ми казва тялото? И обратно: когато ние сме емоционално изразходени, вибрациите са в по-ниска стойност по естествен начин, следствие на деня, следствие на това, че вече, че края на деня, имаме нужда от сън, за да възстановим енергията си и вибрациите си. А вечерта, 9, 10, 11, тялото ни е в отрицателна полярност. Тогава не му се доверяваме, тогава не слушаме какви подсказки ни дава, тогава то може да ти каже: „хапни си сладичко”. Не казваме му: „стоп, засега няма да те чуя”. Утре сутринта, ако продължаваш да искаш сладичко, ще ти го дам. И му го даваме, но кога? След обяд, в следобедна закуска. Учим се да чуваме това, което организмът ни дава като насока, като посока, но и с ясната оценка: вслушваме се в сутрешния зов на организма ни и подлагаме под съмнение всяко желание на организма ни във вечерните часове, знаейки, че тогава организмът ни не казва истината.
Мили момичета и момчета, очаквам днес вашите споделяния: как се чувствате? Имало ли ви е назад във времето психосоматичен глад? Ако да, кога се е проявявал той и каква е разликата тук и сега? Има ли разлика в тази посока? Чувствате ли именно отсъствието на този психосоматичен глад, когато ядете по-стриктно калкулиран режим? Прегръщам ви и ви пожелавам слънчев, успешен и прекрасен ден! До скоро!